Диаболите не бяха същества, приятни за гледане. Те бяха по-големи и определено по-масивни от земяните. Те имаха четири крака, приличащи на диреци, събрани отдолу, и две ръце с огъващи се на всички страни пръсти, отгоре. Кожата им бе на странни петна като раета и те не носеха дрехи. Техните широки, плоски лица бяха неспособни да изразят емоция, разбираема за земяните и отгоре на всичко от малко по-високо място над очите с огромни черни зеници излизаха къси рога. Това беше причината за името, с което наричаха съществата. В началото ги наричаха просто „дяволи“, но по-късно приеха по-благозвучното латинско наименование.
Всеки от тях носеше на гърба си два цилиндъра, от които излизаха две меки тръбички, свързани с ноздрите; там те бяха здраво прикрепени. Тръбичките бяха пълни с натриева основа, която абсорбираше отровния за тях въглероден двуокис от въздуха. Техният метаболизъм включваше отделянето на сяра и понякога по-предните редици от тълпите усещаха миризмата на водородния сулфат, издишван от диаболите.
Водачът на Федералистите беше в тълпата. Той стоеше доста назад, където беше далеч от вниманието на полицията, която бе заградила с въжета улиците и осигуряваше видим ред от малките си скачащи машинки, с които се маневрира бързо и в най-гъстата тълпа. Лидерът на федералистите беше с изпито лице, голям гърбав нос и права, посивяла коса. Той каза на спътника си:
— Не издържам да ги гледам.
Спътникът му беше настроен по-философски.
— Не са с по-грозни души от някои от нашите хубавци — управници. Най-малкото, тези същества изглеждат такива, каквито са си — каза той.
— За съжаление си прав. Напълно ли сме готови?
— Напълно. Няма да има нито един от тях оживял, за да се върне в своя свят.
— Чудесно! Ще остана тук да подам сигнала.
Диаболите дори си говореха. Този факт не бе очевиден за никой човек, без значение колко е близо до тях. Със сигурност те можеха да си общуват с помощта на звуци, но не това бе техният избор. Кожата между рогата им можеше, чрез движения на мускулите, които бяха различни от всички познати на хората, да вибрира бързо. Леките трептения, предавани по този начин на въздуха, бяха твърде бързи, за да бъдат доловени от човешкия слух и твърде слаби, за да бъдат уловени от друго, освен най-чувствителната човешка техника. По това време, и това е факт, хората не знаеха нищо за този начин на общуване.
— Знаете ли, че това е рождената планета на двукраките? — предаде чрез вибрации един от диаболите.
— Не — беше хор от такива не-та, а след това една отделна вибрация попита:
— Схвана това от комуникациите на двукраките, които ти изучаваше, от тази гадост?
— Защото съм изучавал комуникациите ли? Повече от нашите трябва да направят това, вместо да се ровят в пълната безполезност на културата на двукраките. Най-малкото, ще бъдем в по-добра позиция за преговорите с двукраките, ако знаем нещо за тях. Тяхната история е интересна по някакъв ужасяващ начин. Доволен съм, че накарах себе си да поразуча техните намотки.
— И все пак — долетя друга вибрация — от предишните ни контакти с двукраките можеш да си сигурен, че те не знаят рождената си планета. Със сигурност няма особено уважение към тази планета, Земя, или пък някакви мемориални ритуали, свързани с нея. Сигурен ли си, че информацията ни е вярна?
— Абсолютно. Липсата на ритуали, фактът че тази планета не е по никакъв начин врата към световете, е перфектно разбираем в светлината на историята на двукраките. Двукраките от други светове трудно ще приемат първенството. То би намалило собственото достойнство на техните светове.
— Не ми е съвсем ясно.
— И на мен, но след няколкото дни четене нещичко ми просветна. Изглежда, когато двукраките са откривали междузвездните пътувания, те са живяли в единен политически съюз.
— Естествено.
— Не и за тези двукраки. Това било необикновено състояние в тяхната история, и естествено, било прекратено. След като колониите по различни светове пораснали и добили обяснима самостоятелност, тяхна първа цел станало откъсването от света-майка. Първата от поредицата междузвездни войни между двукраките започнала именно тогава.
— Ужасно. Като канибали.
— Да, нали? Храносмилането ми се разстрои за дни наред. Храната, която преживях, ми беше горчива. Във всеки случай, някои от колониите се сдобили с независимост и така се е достигнало до сегашната ситуация, с която сме добре запознати. Всички колонии на двукраките, всички техни царства, републики, аристокрации и т.н., са просто парченца от светове, всяко зависещо от доминиращ свят и доминиращо над няколко други, които от своя страна се борят за независимост или се прехвърлят от една метрополия към друга. Тази Земя е най-силната измежду тях, а все още по-малко от дузина светове й принадлежат.