И той изстреля безвреден звуков заряд във въздуха.
Изведнъж, от четирите посоки, ударни заряди разцепиха въздуха. От покривите на сградите, по протежение на улицата снайперисти откриха огън.
Всеки от диаболите, улучен от изстрелите, потръпваше и туловището му експлодираше, когато зарядите се взривяваха в него. Един по един те рухнаха.
Отнякъде полицаите се появиха от страната на Алтмайер. Той ги гледаше с някаква изненада.
Спокойно, през последните двадесет години беше загубил яростта си и беше станал спокоен, той каза:
— Появихте се бързо, но въпреки това дойдохте твърде късно — той вдигна ръка по посока на падналите диаболи.
Тълпата беше просто в паника. Резервните взводове полиция, пристигащи за рекордно време, не можеха да направят нищо повече от това, да разгонват тълпата в неопределени посоки.
Полицаят, който държеше в прегръдките си Алтмайер, отнемайки му звуковия пистолет и претърсвайки го за друго оръжие едновременно, беше капитан по чин. Той каза надменно:
— Мисля, че направихте грешка, господин Алтмайер. Ще забележите, че няма кръв — и посочи на свой ред към мястото, където неподвижни лежаха диаболите.
Алтмайер се обърна слисан. Съществата лежаха на страните си, някои на части, парчета кожа се търкаляха наоколо, телата им бяха усукани и потрошени, но полицейския капитан бе прав. Нямаше нито кръв, нито разкъсана плът. Устните на Алтмайер, бледи и стиснати, помръдваха безмълвно.
Полицейският капитан разтълкува тези движения достатъчно вярно:
— Прав сте, сър, те са роботи — каза той.
И от големите врати на Секретариата по отбрана излязоха забързани истинските диаболи. Полицаи с палки разчистиха път, но друг път, за да не се налага да минат покрай разпръснатите останки от пластмаса и алуминий, които до преди три минути играеха роля на живи същества.
— Ще Ви помоля да тръгнете без неприятности, г-н Алтмайер. Секретарят по отбраната би искал да Ви види — каза капитанът.
— Идвам, сър — зашеметяващо чувство на безсилие започваше да го завладява.
Джефри Сток и Ричард Алтмайер се срещнаха лице в лице за първи път от почти четвърт век, тук, в частния кабинет на Секретаря по отбраната. Това беше доста пуритански кабинет: бюро, кресло и два допълнителни стола. Всичко бе в тъмнокафяв цвят, столовете бяха покрити с кафяв пенопласт, който се огъваше по тялото, достатъчно за удобство и недостатъчно за лукс. На бюрото имаше микровизьор и малък класьор, достатъчно голям, за да побере няколко дузини оптични ролки.
На стената срещу бюрото имаше триизмерна картина, изобразяваща „Неустрашимият“, първия командван от Секретаря военен космически кораб.
Сток каза:
— Малко е смешно да се срещнем така след толкова години. Изглежда, съжалявам.
— Съжаляваш за какво, Джеф? — Алтмайер се опита да се усмихне. — Не съжалявам за нищо, освен че ме изигра с тези роботи.
— Не бяхте трудни за изиграване — каза Сток. — И това беше чудесна възможност да разбием партията ви. Сигурен съм, че след този случай тя ще се дискредитира доста. Пацифистите се опитват да разпалят война; апостолите на разбирателството правят опит за убийство.
— Война срещу истинският враг — каза тъжно Алтмайер. — Но ти си прав. Това бе акт на отчаяние, който ми беше наложен. — И след това: — Как разкри плановете ми?
— Ти все още надценяваш човечността, Дик. Във всяка конспирация най-слабите звена са хората, която я изграждат. Ти имаше двадесет и пет съконспиратори. Не ти ли е ясно, че в края на краищата поне един от тях може да е информатор или дори мой подчинен?
Тъмна червенина заля бавно високите скули на Алтмайер. Той попита:
— Кой?
— Съжалявам, може да ни потрябва отново.
Алтмайер седна тежко обратно в креслото си:
— Какво спечели?
— Какво спечели ти? Ти и сега си все така непрактичен, както и в деня, когато те видях за последен път; денят, в който реши, че е по-добре да отидеш в затвора, отколкото да подадеш рапорт за назначение. Не си се променил.
— Истината не се променя — поклати глава Алтмайер.
Сток нетърпеливо каза:
— Ако това е истина, защо винаги се проваляш? Лежа в затвора и не постигна нищо. Войната продължи. Нито един живот не бе спасен. По това време ти създаде политическа партия и всяка цел, която тя преследваше, се провали. Вашата конспирация се провали. Ти си вече почти на петдесет, Дик, и какво си постигнал? Нищо.