— А ти отиде на война, израсна до командир на кораб, след това получи място в правителството. Казват, че ти си следващият Координатор. Ти си постигнал голямо нещо. Все още успехът и провалът не съществуват сами за себе си. Успех в какво? Успех в разрушаването на човечността. Провал в какво? В спасяването й. Не бих заменил мястото си с твоето. Запомни това, Джеф. Когато действаш добронамерено, няма провали; има само отложени успехи.
— Дори и да те екзекутират за това?
— Дори и да ме екзекутират. Ще се намери някой, който да продължи, и неговият успех ще бъде и мой успех.
— Как си представяш този успех? Наистина ли виждаш съюз на световете, Галактическа федерация? Искаш сантаните да се занимават с нашите работи? Искаш веганите да ни казват какво да правим? Искаш ли Земята да решава собственото си бъдеще, или искаш да бъде оставена на милостта на някакъв безсмислен съюз от сили?
— Ние ще сме оставени на милостта им не повече, отколкото те на нашата.
— Само че ние сме най-богатите. И ще се наложи да си платим, заради нещастниците от сектора на Сириус.
— Ще си платим за сметка на това, че вече няма да е необходимо да водим войни.
— Имаш отговори за всички въпроси, нали Дик?
— За двадесет години сме отговорили на всички въпроси, Джеф.
— Тогава ми отговори на този. Как ще накараш нежелаещото човечество да приеме този твой съюз?
— Точно затова исках да убия диаболите — в гласа на Алтмайер, за първи път, прозвуча опит да убеждава. — Това щеше да означава война с тях, но човечеството щеше да се обедини срещу настоящия враг. Нашите собствени политически и идеологически различия щяха да избледнеят пред това.
— Наистина ли вярваш в това? Дори при положение, че диаболите никога и с нищо не са ни навредили? Те не могат да живеят на нашите светове. Те трябва да си останат на техните светове със сярна атмосфера и океани от разтвор на серен двуокис.
— Човечеството знае по-добре, Джеф. Те се разпръскват от планета на планета, като атомна експлозия. Блокират междузвездните пътувания в районите, където има неокупирани кислородни светове, такива, каквито ние можем да използваме. Правят си сметка за бъдещето; освобождават пространство за бъдещите поколения диаболи, докато ние сме свряни в ъгъла на Галактиката и се бием помежду си на живот и смърт. След хиляда години ние ще бъдем техни роби; след десет хиляди години ще бъдем само спомен. О да, те са настоящият враг. Човекът знае това. Може би ще откриеш това по-рано, отколкото си мислиш.
Секретарят каза:
— Членовете на вашата партия говорят много за Древна Гърция отпреди Атомната ера. Казват, че гърците били чудесни хора, най-напредналите в културата за тяхното време, а може би и за всички времена. Те са извели човечеството на пътя, по който то върви и до днес. Имали са само един проблем. Не са могли да се обединят. Имали са врагове и са измрели. Та и ние вървим по техните стъпки сега, а?
— Научил си си добре урока, Джеф.
— А ти, Дик?
— Какво искаш да кажеш?
— Гърците не са ли имали общ враг, срещу когото да се обединят?
Алтмайер мълчеше.
— Гърците са се били срещу Персия, техният велик общ враг. Не е ли факт, че някои от гръцките държави са се били на страната на Персия? — каза Сток.
Алтмайер най-после каза:
— Да. Защото са мислели, че персийската победа е неизбежна и са искали да са на страната на победителя.
— Хората не са се променили, Дик. Защо си мислиш, че диаболите са тук? Какво обсъждаме с тях?
— Не съм член на правителството.
— Не — каза каза яростно Сток, — но аз съм. Лигата на Вега се е съюзила с диаболите.
— Не ти вярвам. Не може да бъде.
— Може, и е. Диаболите са се съгласили да ги подкрепят с пет хиляди бойни кораба, когато и да започнат война със Земята. В замяна, предателите от Вега са получили Нигелианската звездна система. Така че ако ти беше убил диаболите, щеше да има война, но война, в която може би половината човечество щеше да се бие на страната на така наречения от теб общ враг. Ние се опитваме да предотвратим това.
— Готов съм за процеса. Или ще ме екзекутирате без такъв? — каза бавно Алтмайер.
— Все още си глупак. Ако те застреляме, ще те направим мъченик. Ако те оставим жив, а застреляме само помагачите ти, ще бъдеш заподозрян, че си помагал на правителството. Като евентуален предател ще бъдеш доста безвреден за години напред.
И така, на пети септември 2788 г., Ричард Сайама Алтмайер след най-краткия таен процес бе осъден на пет години затвор. В годината, в която той бе освободен, Джефри Сток беше избран за Координатор на планетата Земя.