Саймън Девоар не беше спокоен. Беше нисък, с пепелява коса и сипаничаво, грубо лице. Той каза:
— Съжалявам, че се съгласих да се срещнем, Алтмайер. Няма да ти помогне. Само ще навреди на мен.
— Аз съм стар човек. Няма да те нараня.
И наистина, Алтмайер изглеждаше някак особено много остарял. Новият век го завари на възраст две трети от века, но той изглеждаше по-стар по душа и по-стар на вид. Дрехите му бяха твърде големи за него, като че ли случайно бе попаднал в тях. Само носът му не беше остарял, той си беше аристократичния, гърбав нос на Алтмайер.
— Не си ти този, от когото се страхувам — каза Девоар.
— Защо не? Може би си мислиш, че аз предадох хората през 2788 г.
— Не, разбира се, че не. Никой разумен човек не мисли, че си ти. Но дните на Федералистите свършиха, Алтмайер.
Алтмайер се опита да се усмихне. Той беше малко гладен; не беше ял през този ден. Нямаше време. Бяха ли свършили дните на Федералистите? На другите би могло да им се струва и така. Движението беше умряло под присмеха и подигравките. Конспирация, която се е провалила, често оставя романтични спомени. Тя се запомня и предизвиква умиление в поколения наред, ако поне загубата е била посрещната с достойнство. Но да стреляш по живи същества, а да откриеш, че са роботи; да бъдеш изигран и надхитрен; да те направят смешен — това вече е смъртоносно. Това е по-смъртоносно от предателство към отечеството, по-лошо и грях. Не бяха много тези, които мислеха, че Алтмайер се е пазарил за живота си в замяна на предателство на неговите съратници, но смехът на вселената уби Федерализма толкова успешно, колкото нищо друго.
Но Алтмайер беше оцелял след всичко това. Той рече:
— Дните на Федералистите няма да свършат, докато човечеството живее.
— Думи — каза нетърпеливо Девоар. — Те значеха повече за мен, когато бях по-млад. Сега вече се поуморих.
— Саймън, имам нужда от достъп до субетеричната система.
Лицето на Девоар се вкамени. Той каза:
— И ти се сети за мен. Съжалявам, Алтмайер, но не мога да ти позволя да използваш моите предавания за свои цели.
— Ти някога беше Федералист.
— Не разчитай на това — каза Девоар. — Това беше в миналото. Сега не съм никакъв. Предполагам, че съм Девоарист. Искам да живея.
— Дори в краката на диаболите? Искаш ли да живееш, когато те пожелаят; да умреш, когато те са готови?
— Думи!
— Одобряваш ли Общогалактическата конференция?
Девоар почервеня повече от обичайният си розов оттенък. Той имаше вида на човек с твърде много кръв за тялото си. Каза начумерен:
— А защо не? Какво значение има, какво правим ние за създаването на Федерация на хората? Ако все още си Федералист, как ще възразиш на влизането в обединеното общество?
— Обединено от диаболите?
— Каква е разликата? Човечеството не може да се обедини от само себе си. Нека да бъдем принудени, докато това стане факт. Писна ми от всичко това, Алтмайер, писна ми от цялата наша тъпа история. Уморих се да правя опити да бъда идеалист, когато няма нищо за идеализиране. Човешките същества са си човешки същества и това е най-гадното. Може би трябва да бъдем поизтребени до някакви граници. Ако това е така, аз съм напълно съгласен да го сторят диаболите.
Алтмайер тихичко каза:
— Много си тъп, Девоар. Това няма да бъде истински съюз и ти го знаеш. Диаболите свикват тази конференция, за да могат да действат като арбитри във всички вътрешни човешки спорове и да извличат полза за себе си, оставайки върховен съд над нас завинаги. Знаеш, че те нямат полза от създаването на истинско, централно, човешко правителство. Те искат да създадат нещо като вътрешен директорат; всяко човешко правителство ще урежда собствените си проблеми, както преди, и всички ще дърпат на различни посоки, както преди. Просто ще трябва да свикнем да тичаме с дребните си проблеми при диаболите.
— Откъде знаеш, че резултатът ще е такъв?
— Сериозно ли мислиш, че може да има и някакъв друг резултат.
Девоар подъвка долната си устна:
— Май не.
— Тогава виж картинката, Саймън. Всяка истинска независимост, която имаме сега, ще бъде загубена.
— Много добро сме видели от тази независимост, няма що. Освен това, каква е ползата? Не можем да спрем това. Координатор Сток едва ли е по-запален за конференцията от теб, но това не му помага. Ако Земята не се присъедини, съюзът ще се сформира без нас и тогава ще се изправим пред война с останалото човечество и диаболите. И това важи за всяко едно правителство, което иска да се разграничи.
— Ами ако всяко правителство се разграничи? Няма ли да се провали конференцията?
— Знаеш ли нещо, дето всички човешки правителства да са направили заедно? Няма да ти дойде акъла, Алтмайер.