— Има и нови факти около това.
— И какви? Знам, че е тъпо да питам, но давай.
— През последните двадесет години по-голямата част от Галактиката беше затворена за човешките кораби. Знаеш това. Никой от нас няма и най-малка представа какво става в сферата на влияние на диаболите. И все пак, няколко човешки колонии съществуват в тази сфера на влияние — каза Алтмайер.
— Така че?
— Така че очевидно човешките същества бягат в малката част от Галактиката, която остава човешка и свободна. Правителството на Земята получава информация; информация, която не желае да направи обществено достояние. Но не всички от правителството могат да понесат отговорността да бъдат замесени в такова нещо завинаги. Един от тях дойде да се видим. Не мога да ти кажа кой, разбира се, но аз имам документи, Девоар: официални, използваеми и истински.
Девоар изръмжа:
— За какво?
Той обърна настолния часовник, доста показно, за да може Алтмайер да вижда блестящата му метална повърхност с ярко открояващите се червени цифри. Те сочеха 22:31 и докато Девоар обръщаше часовника, единицата избледня и се смени с ярка двойка.
Алтмайер каза:
— Има една планета, наричана от колонизаторите си Чу Хей. Населението й не е голямо, може би е два милиона. Преди петнайсет години диаболите окупираха световете около нея; и през всичките тези петнайсет години нито един човешки кораб не е кацал на планетата. Миналата година самите диаболи кацнали там. Те дошли с огромни хладилни кораби пълни със серен двуокис и бактериални култури, обичайни за техните светове.
— Какво? Не можеш да ме накараш да повярвам в това.
— Опитай се — иронично каза Алтмайер. — Не е трудно. Серният двуокис ще се разтвори в океаните на който и да е свят. В океан, пълен със серен двуокис, техните бактерии ще растат, ще се мултиплицират и ще произвеждат водороден сулфат в огромни количества, докато изпълни океаните и атмосферата. Тогава те ще домъкнат растения и животни, а може би и самите себе си. Още една планета ще бъде подходяща за живот на диаболите, и неподходяща за какъвто и да е човек. Със сигурност това ще отнеме време, но диаболите имат достатъчно. Те са обединен народ.
— Виж сега — Девоар недоволно размаха ръка. — Това просто не издържа. Диаболите имат повече светове, отколкото могат да знаят какво да правят с тях.
— За сегашните си нужди, да, но диаболите са същества, които гледат в бъдещето. Тяхната раждаемост е висока и евентуално те ще изпълнят Галактиката. И колко по-добре ще им бъде, ако са единствените разумни същества във Вселената?
— Но това е невъзможно на чисто физическа основа. Имаш ли представа колко милиона тона серен двуокис е необходим за да се запълни капацитетът на океаните?
— Очевидно цялата наличност на дадена планета.
— Добре тогава, мислиш ли, че те ще опоскат някой от световете си, за да създадат нов? Къде е смисълът?
— Саймън, Саймън, има милиони планети в Галактиката, които са непригодни за живот поради атмосферни условия, температура или гравитация, както за нас, така и за диаболите. Много от тях са, съответно, доста богати на сяра.
— И какво става с човешките същества на планетата?
— На Чу Хей? Евтаназия — освен за тези, които са избягали навреме. Безболезнена, предполагам. Диаболите не са безмислено жестоки, те просто са ефикасни.
Алтмайер чакаше. Юмруците на Девоар се свиваха и разпускаха.
— Публикувай тези новини. Разпространи ги по междузвездната субетерична мрежа. Излъчи документите до Приемателните станции на различните светове. Можеш да го направиш, и когато това стане, Общогалактическата конференция ще се саморазпадне.
Столът на Девоар изскърца напред. Той стана.
— Къде ти е доказателството?
— Ще го направиш ли?
— Искам да видя твоето доказателство.
Алтмайер се усмихна.
— Ела с мен.
Те го чакаха, когато се прибра в мебелираната стая, в която живееше. Първоначално той не ги забеляза. Беше в абсолютно неведение относно малкото превозно средство, което го следваше с бавна скорост и от известно разстояние. Той вървеше с наведена глава, пресмятайки времето, което ще е необходимо на Девоар, за да изпрати информацията през дълбините на Космоса; колко време ще трябва на приемателните станции на Вега, Сантани и Центурий, за да излъчат новините; колко време ще отнеме разпространението им по цялата Галактика. И по този начин той премина по пътя си, незабелязващ нищо, между двама парцаливи мъже, които стояха от двете страни на входа към жилищната сграда.
Чак когато отвори вратата на стаята си, спря и се обърна да си тръгне, но парцаливите мъже вече бяха зад него. Не направи опит за бягство. Вместо това влезе в стаята и седна, чувствайки се толкова стар. Помисли си трескаво: „Трябва да ги задържа само час и десет минути“.