— В мрежата ли?
— Не, видял голяма яхта да се бори с вълните до остров Даларьо, гребал до нея, качил се на борда и я намерил, седнала в леглото.
— Едва ли ние трябва да се занимаваме с това — усмихва се Петер Неслунд.
— Убита ли е? — пита Натан Полок.
— Най-вероятно да — отговаря Петер.
— Не е спешно — намесва се Карлос, като си взима парче кекс. — Но все пак исках да ви уведомя.
— Нещо друго? — казва навъсен Томи Куфоед.
— Получихме запитване от полицията във Вестра Йоталанд5. Резюмето е на масата.
— Няма да мога да го поема — казва Полок.
— Всички сте заети, знам — продължава Карлос, събирайки трохите от масата. — Може би трябва да сменим темата и да обсъдим… набирането на персонал за отдел „Убийства“.
Бени Рубин се оглежда напрегнато и пояснява, че ръководството е уведомено за голямото натоварване и затова като първа крачка е предвидило средства за още една постоянна позиция в отдела.
— Имате думата — подканва ги Карлос.
— Не е ли добре Юна да участва в тази дискусия? — пита Томи Куфоед, навежда се над масата и взима един от увитите сандвичи.
— Изобщо не е сигурно, че ще дойде — отвръща Карлос.
— Можем да направим пауза за кафе — предлага Ерик Ериксон и намества лъскавите си очила.
Томи Куфоед маха прозрачното фолио от сандвича със сьомга, помества стръкчето копър, изстисква малко лимонов сок и изважда приборите за хранене, увити в салфетка.
В това време се отваря вратата на голямата зала и влиза Юна Лина, развявайки русата си коса.
— Яжте копър, момчета — казва, смеейки се, на фински.
— Точно така — смее се и Натан Полок. — Изяжте копъра.
Натан и Юна се споглеждат развеселени. Томи Куфоед се изчервява и поклаща глава с усмивка.
— Копър — повтаря Натан Полок и се залива от смях, когато Юна се приближава и връща стръкчето копър върху сандвича на Томи Куфоед.
— Може би е време да продължим — казва Петер.
Юна се здрависва с Натан Полок, намира празен стол, окачва черното си сако на облегалката и сяда.
— Моля за извинение — казва Юна с нисък глас.
— Добре дошъл — поздравява го Карлос.
— Благодаря.
— Тъкмо щяхме да обсъждаме набирането на персонал — пояснява Карлос.
Петер Неслунд започва да се върти на стола, докато шефът пощипва долната си устна.
— Мисля… мисля да дам думата на Натан — продължава Карлос.
— Окей, с удоволствие, но няма да говоря само от мое име — съгласява се Натан Полок. — Всички сме единодушни, надяваме се, че ще се присъединиш към нас, Юна.
Настъпва гробна тишина. Никлас Дент и Ерик Ериксон кимват. Петер Неслунд седи мрачен срещу слънцето.
— Ние го желаем от все сърце — обажда се Томи Куфоед.
— Ценя предложението — отвръща Юна и прокарва пръсти през гъстата си коса. — Много сте добри, неведнъж сте го доказали, уважавам труда ви…
Лицата им грейват в усмивка.
— Но за мен… аз не мога да работя по ПРТП-метода.
— Знаем, разбрали сме го — избързва Куфоед. — Малко е скован, но може да помогне, оказа се, че…
И млъква.
— Все пак искахме да те попитаме — продължава Натан Полок.
— Не смятам, че е подходящо за мен — отвръща Юна.
Всички свеждат погледи, някои кимват, Юна се извинява, когато телефонът му иззвънява.
Става от масата и напуска залата. След минута се връща и взима сакото си от стола.
— Съжалявам, с удоволствие бих останал, но…
— Нещо сериозно ли е? — пита Карл ос.
— Обади се Йон Бенгтсон от Отдела за опазване на обществения ред. Току-що е открил Карл Палмкруна.
— Открил? — повтаря Карлос.
— Обесен — пояснява Юна.
Хармоничното му лице добива много сериозен вид, очите блестят като сиво стъкло.
— Кой е Палмкруна? — пита Натан Полок. — Не мога да свържа името.
— Генералният директор на Инспектората за стратегически продукти — пояснява Томи Куфоед. — С правомощия за шведския износ на оръжия.
— Нима постовете в Инспектората не са строго секретни? — пита Карлос.
— Напротив — лаконичен е Куфоед.
— Тогава нека Тайните служби се заемат с това.
— Вече обещах на Йон Бенгтсон да отида — казва Юна. — Нещо не било както трябва.