— Какво е то? — любопитства Карлос.
— Имало… Не, трябва първо да го видя със собствените си очи.
— Звучи интересно — намесва се Томи Куфоед. — Мога ли да дойда и аз?
— Щом искаш — съгласява се Юна.
— Тогава и аз ще ви последвам — забързва се Полок.
Карлос се опитва да напомни за настоящата среща, но разбира, че не си струва. Тримата излизат от потопената в слънчевите лъчи зала в прохладния коридор.
6.
Как е настъпила смъртта
Двайсет минути по-късно комисар Юна Лина паркира черното си волво на „Страндвеген“. Зад него спира сребрист линкълн таун кар. Юна излиза от колата и чака двамата колеги от отдел „Убийства“. Заедно завиват покрай ъгъла и влизат откъм „Гревгатан“ 2.
В скърцащия стар асансьор до последния етаж Томи Куфоед разпитва Юна с обичайния си троснат тон какво знае до момента.
— Инспекторатът съобщил за отсъствието на Карл Палмкруна. Няма семейство и никой от колегите му не го е познавал по-отблизо. Но когато не се явил на работа, Отделът за опазване на обществения ред взел мерки. Йон Бенгтсон отишъл в апартамента му, открил го обесен и ми позвъни. Каза, че подозира, че се касае за престъпление, и настоя да намина незабавно.
Изразителното лице на Натан Полок се изкривява в гримаса:
— Какво го е навело на мисълта за убийство?
Асансьорът спира и Юна дърпа решетката. Йон Бенгтсон стои пред вратата на апартамента на Палмкруна. Пъха някакво книжле в джоба си и Юна му подава ръка.
— Томи Куфоед и Натан Полок от отдел „Убийства“ — представя ги Юна.
Тихо се поздравяват.
— Вратата беше отключена, когато влязох — започва да разказва Йон. — Чух музика и открих Палмкруна обесен в един от просторните салони. През годините съм намирал какви ли не старчета, но този път, се съмнявам… едва ли става дума за самоубийство с оглед позицията на Палмкруна в обществото…
— Добре че се обади — казва Юна.
— Разгледа ли мъртвеца? — пита рязко Томи Куфоед.
— Не посмях дори да се приближа до него — отвръща Йон.
— Много добре — промърморва Куфоед и двамата с Йон Бенгтсон слагат на пода плоскости, на които да стъпят.
След малко Юна и Натан Полок са готови да влязат. Йон чака до синия диван. Сочи двойната врата, леко открехната към светлия салон. Юна продължава напред, стъпвайки върху плоскостите, и бута вратата.
Усеща топлината от потоците слънчева светлина през високите прозорци. Карл Палмкруна виси по средата в светъл костюм, шлифер и леки обувки. Бялото лице е накацано от мухи: те снасят малки жълти яйца около очите и ъгълчетата на устните и кръжат около локвата урина и елегантното куфарче на пода. Тънкото въже е впито в шията, белегът е тъмночервен, кръв се е стекла надолу по ризата.
— Убийство — отсича Томи Куфоед, нахлузвайки чифт ръкавици.
От троснатия тон няма и помен, усмихнат застава на колене и започва да снима висящия труп.
— Шийните прешлени със сигурност са засегнати — отбелязва Полок.
Юна поглежда към тавана, а после към пода.
— Касае се за демонстрация — потръпва Куфоед и не спира да снима мъртвеца. — Имам предвид, че убиецът държи да покаже стореното, да каже нещо, да бъде чут.
— Това си помислих и аз — бърза да се съгласи Йон Бенгтсон. — Салонът е празен, няма столове или стълба, по които да се покачи.
— Какво иска да каже тогава? — продължава Куфоед, снижава камерата и оглежда тялото с присвити очи. — Обесването се свързва с предателство, Юда Искариот, който…
— Чакай малко — внимателно го прекъсва Юна.
Гледат неясния му жест към пода.
— Какво има? — пита Полок.
— Мисля, че е самоубийство — отвръща Юна.
— Типично. — Томи Куфоед се смее прекалено високо. — Плеснал с криле и полетял към…
— Куфарчето — продължава Юна. — Ако е било изправено, щял е да стигне.
— Но не до тавана — възразява Полок.
— Може да е подготвил примката предварително.
— Да, макар да си мисля, че грешиш.
Юна свива рамене и измънква:
— Заедно с музиката и възлите така…
— Няма ли поне да погледнем куфарчето? — упорства Полок.
— Първо трябва да проверя за следи — предупреждава Куфоед.
Мълчаливи съзерцават прегърбеното тяло на Томи Куфоед, който пропълзява и разгръща на пода черен пластмасов филм с тънък желатинов слой. Притиска го внимателно с гумен валяк.