Гледката бе създала впечатление за нещо импулсивно, но планирано, типично за самоубийство.
Забързва се, обръща, продължава да ускорява и се вижда в антрето на Палмкруна, преди да отвори вратата след внезапното позвъняване. Представя си високата жена с големите ръце, скрита зад вратата на тъмното стълбище.
Спира до ръба и диша тежко, опира ръце на пластмасовата решетка над преливника.
Скоро успокоява дишането си, но тежестта от млечната киселина в раменните мускули все още се усеща. Група полицаи в тренировъчно облекло влизат в басейна. Носят две спасителни кукли — една детска и една с наднормено тегло.
„Смъртта не е кошмар“, беше казала едрата жена с усмивка.
Юна излиза от водата необяснимо тревожен. Не знае защо, но смъртта на Карл Палмкруна не му дава мира. Продължава да си представя празния, светъл салон. Тихата цигулка с ленивото бръмчене на мухите.
Юна знае, че става въпрос за самоубийство, и се опитва да убеди самия себе си, че Националната полиция няма нищо общо. И все пак му се иска да се върне там и да погледне още веднъж, да се поразрови, да мине през всички стаи, да разбере дали не е пропуснал нещо.
По време на разговора с икономката си помисли, че тя е объркана, че от шока се чувства като в мъгла, станала е несигурна и мнителна и отговаря странно и несвързано. Но сега той се опитва да пренасочи мислите си. Може би съвсем не е била объркана или шокирана, просто е отговаряла толкова точно, колкото може. В такъв случай Едит Шварц, икономката, твърдеше, че някой е помогнал на Карл Палмкруна с примката, че съществуват услужливи ръце и отзивчиви хора. С това намекваше, че смъртта не е настъпила доброволно, че не той я бе предизвикал.
Нещо не е както трябва.
Знае, че има право, но не знае защо.
Влиза в съблекалнята, отключва шкафа, взима телефона и се обажда на главния патолог Нилс Олѐн, известен с прякора Нолен6.
— Не съм готов — отговаря той, опрял телефона до ухото си.
— Става въпрос за Палмкруна. Какво е първоначалното ти впечатление, дори…
— Не съм готов — прекъсва го Нолен.
— Дори и да не си готов — довършва изречението Юна.
— Намини в понеделник.
— Идвам сега.
— В пет часа с жена ми ще гледаме един диван.
— При теб съм след двайсет и пет минути — отсича Юна и прекъсва разговора, преди патологът да успее да повтори, че не е готов.
Изкъпан и преоблечен, чува глъчка от детски смях и говор и разбира, че тренировката на малките скоро ще започне.
Мисли си какво, всъщност, означава фактът, че генералният директор на Инспектората за стратегически продукти е намерен обесен. Човекът, който в крайна сметка взима всички определящи решения за шведското производство и износ на боеприпаси, е мъртъв.
„Ами ако греша, ами ако все пак е бил убит — говори на себе си Юна. — Трябва да говоря с Полок, преди да отида при Нолен, може би с Куфоед са успели да прегледат материала от огледа.“
Юна крачи широко по коридора, спуска се по стълбите и звъни на сътрудничката си Аня Ларшон, за да разбере дали Натан Полок е в полицията.
9.
Всичко за ръкопашния бой
Гъстата коса на Юна още е съвсем мокра, когато отваря вратата на зала 11. Вътре Натан Полок изнася лекция на група мъже и жени, обучаващи се за справяне със ситуации при взимане на заложници и освобождаването им.
На стената зад Полок е прожектирана анатомична схема на човешкото тяло. Наблизо на една маса са наредени седем огнестрелни оръжия: от малък сребрист зиг зауер P238 до матовочерна автоматична карабина марка „Хеклер и Кох“ с 40-милиметров гранатомет.
Един от младите полицаи е застанал пред Полок, който вади нож и го крие плътно до тялото си, прави рязко движение, маркира прорез на шията и се обръща към групата.
— Недостатъкът на подобно раняване е, че противникът може да закрещи, движенията на тялото да станат неконтролируеми, кървенето да продължи, тъй като се засяга само едната артерия — пояснява Полок.
Приближава се отново към младия полицай, обгръща лицето му с ръка, така че сгъвката на лакътя попада върху устата.
— Но ако направя така, ще заглуша крясъка, ще обездвижа главата и ще прережа двете артерии наведнъж.
Полок освобождава младежа и вижда Юна Лина, който е застанал до вратата. Сигурно е влязъл току-що, докато правеше демонстрация на хватката.