— Питах Понтус дали е споменавал нещо, разбира се, че питах — казва тя с измъчено лице. — Но той не иска да отговори, не знам какво да мисля.
Отново настъпва тишина в малката библиотека. Големи петна от пот са се образували под мишниците на бялата блуза на Вероник Салман.
— Не можете да спрете Рафаел — продължава тя след миг и поглежда Юна в очите. — Но трябва да се погрижите мунициите да не стигнат Дарфур.
— Ще се погрижим — казва Сага.
— Разбирате, това че… ситуацията след изборите в Судан не се превърна в пълна катастрофа се дължи до голяма степен на липсата на боеприпаси, смятам, че ако фитилът отново се подпали, хуманитарните организации ще напуснат Дарфур.
Вероник Салман поглежда часовника си, което напомня, че скоро трябва да тръгва за летището, доближава се до прозореца и се вглежда замечтано в цветното стъкло.
— Приятелят ми е мъртъв — казва Пенелопе и изтрива сълзите си. — Сестра ми е мъртва, не знам още колко други.
Вероник Салман се обръща към нея.
— Пенелопе, не знаех как да постъпя, имах тази снимка, мислех си, че именно ти ще можеш да идентифицираш лицата в ложата — пояснява тя. — Вярвах, че ще разбереш колко важно е, че Агате ал Хайи купува боеприпаси, нали си била в Дарфур, имаш връзки там, ти си борец за мир и…
— Но сте сгрешили — прекъсва я Пенелопе. — Изпратили сте снимката на погрешния човек, бях чувала за Агате ал Хайи, но нямах представа как изглежда.
— Не можех да изпратя снимката в полицията или в медиите, те нямаше да разберат какво означава и колко е важна. Нужни бяха разяснения, а аз не можех да разкрия обстоятелствата. И да исках, не бих могла, защото, ако има нещо, което разбирах, то е, че не бива да ме свързват със снимката. Затова ти я изпратих, исках да я извадя от моята система и знаех, че никога не трябва да разкривам връзката си с нея.
— Но ето че току-що го направихте — казва Юна.
— Да, защото аз…
— Защо? — пита той. — Какво ви накара да промените решението си?
— Защото напускам страната и трябва…
Тя млъква, свежда поглед към ръцете си.
— Какво се е случило?
— Нищо — плаче тя.
— На нас можете да разкажете — подканва я Юна.
— Не, то…
— Не се страхувайте — шепне Сага.
Вероник изтрива сълзите си и вдига очи:
— Понтус ми се обади от лятната вила, плачеше, извини ми се, без да знам какво имаше предвид, но каза, че ще направи всичко, за да избегне кошмара.
91.
В краен случай
Лодка от лакиран махагон се клатушка в спокойните води на езерото Малмшьо зад голям нос. Нежен като коприна вятър приижда от изток. Носи се лека миризма на оборски тор от стопанствата край водата. Понтус Салман е извадил греблата, но лодката не е изминала повече от десет метра за един час. Мисли си, че трябваше да си вземе нещо за пиене, ако знаеше, че ще му отнеме толкова дълго време, за да се застреля.
Двуцевната пушка лежи на бедрото му.
Единственото, което се чува, е плискането на водата в корпуса и тихото шумолене на вятъра в короните на дърветата.
Притваря очи за миг, поема си дъх няколко пъти, отваря очи и обляга приклада на дървената решетка на дъното. Държи с ръка стоплената от слънцето цев и се опитва да насочи дулото към челото си.
Изтръпва при мисълта, че изстрелът ще отнесе цялата му глава.
Ръцете му треперят толкова силно, че трябва да изчака малко. Съвзема се и този път насочва дулото към сърцето си.
Лястовиците са се спуснали на лов за насекоми плътно до водната повърхност.
„Сигурно ще завали тази нощ“, мисли си той.
Бяла ивица бразди небето подир един самолет и Понтус отново се сеща за кошмара си.
Изведнъж му се струва, че цялото езеро потъмнява, сякаш водата почернява отвътре.
Обръща се отново към пушката, налапва дулото, чувства го да стърже по зъбите, усеща вкуса на метал.
Протяга се към спусъка, когато чува бръмчене на кола. Сърцето му ще изскочи от гърдите. Какви ли не мисли се стрелват през ума му за секунда, но предполага, че сигурно е съпругата му, защото тя единствена знае къде се намира.
Отново сваля пушката, усеща пулса си и трепери, когато се опитва да види нещо между дърветата край вилата.
Един мъж се приближава по пътеката към кея.
Отнема му време да разбере, че това е полицейският инспектор, който беше идвал в офиса му със снимката на Вероник.