Но когато го разпознава, го обзема друга тревога. Ами ако не е прекалено късно… Тази мисъл не го оставя на мира, докато гребе към брега. Ами ако не е прекалено късно, ако не се налага да бере плодовете на кошмара, ако не е прекалено късно…
Понтус Салман не стига до брега. Лицето му е пребледняло, той само клати глава, когато Юна Лина го моли да се приближи. Опитва се да се задържи на разстояние, като обръща лодката с противоположни движения на греблата, така че носът да сочи към открито море.
Юна сяда на напукана, избеляла от слънцето дървена пейка до кея. Чува шепота на водата и шумоленето на дърветата от вятъра.
— Какво искате? — пита Понтус уплашено.
— Току-що разговарях със съпругата ви — спокойно подхваща Юна.
— Разговаряли сте?
— Да, и аз…
— Разговаряли сте с Вероник? — повтаря Понтус неспокойно.
— Трябва да получа отговор на няколко въпроса.
— Няма време.
— За къде сте се разбързали? — пита Юна, поглеждайки към ловджийската пушка в лодката.
— Какво знаете вие — измънква Понтус.
Греблата се движат плавно във водата.
— Знам, че боеприпасите за Кения ще стигнат до Судан — отсича Юна.
Понтус Салман не отговаря.
— Знам, че съпругата ви е направила снимката в ложата.
Понтус седи с обезсърчен поглед, повдига капещите гребла и чувства как водата се стича по ръцете му.
— Не мога да спра аферата — казва той мрачно. — Бързах прекалено много, сделката ми беше необходима…
— Значи сте подписали договора.
— Всичко беше изпипано, дори да се разчуеше. Всички можеха да потвърдят, че са действали добросъвестно, никой не беше виновен.
— Но все пак нещо се провали — продължава Юна.
— Да.
— Мислех си да изчакам, преди да ви арестувам…
— Тъй като не можете да докажете нищо — допълва Понтус.
— Не съм говорил с прокурора — продължава Юна. — Но съм сигурен, че можем да смекчим наказанието ви, ако свидетелствате срещу Рафаел Гуиди.
— Да свидетелствам, няма да свидетелствам — заявява Понтус с безпокойство в гласа. — Забелязвам, че не разбирате. Подписал съм много специален договор и ако не бях такъв шибан страхливец, отдавна щях да съм постъпил като Палмкруна.
— Ще ви защитим, ако свидетелствате — казва Юна.
— Палмкруна се измъкна — шепне Понтус. — Обеси се и сега следващият директор трябва да подпише разрешението за износ. Палмкруна стана напълно безинтересен за Рафаел и избегна кошмара си…
Безжизненото лице на Понтус изведнъж грейва в усмивка. Юна го гледа и си мисли, че едва ли Палмкруна се е измъкнал, защото неговият кошмар е бил смъртта на сина му.
— Скоро ще пристигне психолог — съобщава Юна. — Тя ще се опита да ви убеди, че самоубийството не е изход…
Понтус Салман отново загребва навътре.
— Понтус, трябва да получа отговор на няколко въпроса — казва Юна с по-висок глас. — Казвате, че следващият директор на Инспектората за стратегически продукти ще бъде заставен да подпише разрешението за износ, но какво ще се случи, ако откаже? Не може ли просто да откаже да подпише договора „Паганини“?
Понтус Салман спира да гребе, лодката продължава да се плъзга по повърхността, греблата се влачат във водата.
— Да, може — отвръща той спокойно. — Но не иска…
92.
Разкрит
Аксел се събужда от звъна на телефона на нощното шкафче. Едва на разсъмване бе заспал до потното тяло на Бевърли.
Гледа младото й лице и отново вижда чертите на Грета, нейните устни и клепачи.
Бевърли шепне нещо насън и се обръща по корем. Вълна от нежност залива Аксел при вида на крехкото й дребно тяло, вълнуващата й млада плът.
Сяда в леглото и се протяга към книжката на Фридрих Дюренмат „Катастрофата: една все още възможна история“, когато се почуква на вратата на спалнята.
— Чакай — казва Аксел в мига, в който Роберт влиза в стаята.
— Мислех си, че си буден — казва брат му. — Имах нужда от мнението ти за един нов инструмент, който съм…
Роберт вижда Бевърли и застива.
— Аксел — заеква той. — Какво е това, Аксел?
Бевърли се събужда от гласа му. Когато го вижда, се скрива под завивката. Аксел става и се загръща с халата, но Роберт отстъпва към вратата.