Юна и Сага се споглеждат.
— Отговорът задоволява ли ви? — пита прокурорът.
— Очевидно Аксел Рисен е настоял за среща с Рафаел Гуиди — продължава Карлос.
— Би трябвало да ни каже — намесва се Сага.
— Секретарката обясни, че страните заседават на яхтата от сутринта, за да изяснят последните неясноти в сделката, проточила се във времето, при това Аксел Рисен се надявал да изпрати по факса подписа в Инспектората още тази вечер.
— Разрешението за износ? — пита Сага и става.
— Да — усмихва се Карлос.
— Какво щял да прави след срещата? — пита Юна.
— Щял да…
Карлос млъква и учудено поглежда Юна.
— Откъде знаеш, че ще прави нещо след срещата? — пита след това. — Секретарката каза, че си е взел отпуска, за да плава покрай брега на Калининград. Щял да вземе назаем платнохода „Форгус“ от Рафаел Гуиди.
— Страхотен план — казва Сванейелм и става.
— Идиоти — изсъсква Сага и ритва кошчето. — Нима не разбирате, че е бил заставен да позвъни.
— Не можем ли да се държим като възрастни — недоволства Карлос.
— Готови сме, нали? — сериозно пита Сванейелм.
— Аксел Рисен е пленник на яхтата на Рафаел Гуиди — казва Юна. — Дайте ни ресурси да го измъкнем.
— Може да съм идиот, но не мога да открия нито една причина, за да взема някакви мерки — казва Йенс Сванейелм и напуска стаята.
— Съжалявам, че избухнах — обръща се Сага към Карлос. — Но това са глупости, не вярваме, че Аксел Рисен би подписал разрешението за износ.
— Сага, накарах двама юристи да се заемат със случая — обяснява Карлос спокойно. — Успяха да видят една перфектно организирана от „Силенция Дифенс“ подготовка за износ, това беше много сериозна проверка и…
— Нали разполагаме със снимка, на която Палмкруна и Салман се срещат с Рафаел Гуиди и Агате ал Хайи…
— Знам — прекъсва я Карлос. — Това бе отговорът на загадката, но без доказателства не можем да продължим, все още не сме доказали каквото знаем, и снимката не е достатъчна.
— Значи само ще стоим и ще гледаме, докато корабът напуска Швеция, макар да знаем, че товарът е на път към масовото изтребление в Судан? — възмущава се Сага.
— Погрижете се да доведете Понтус Салман — отвръща шефът. — Накарайте го да свидетелства срещу Рафаел, обещайте му каквото и да е то, само да даде показания…
— Но ако не го направи, ако откаже? — пита Сага.
— Тогава оставаме с вързани ръце.
— Имаме и друг свидетел — обажда се Юна.
— Ще го посрещна с най-голямо удоволствие — скептично продумва Карлос.
— Само трябва да го доведем, преди да бъде открит удавен в морето край Калининград.
— Този път няма да стане твоята, Юна.
— Напротив.
— Не.
— Да — отвръща твърдо инспекторът.
Карлос го поглежда с посърнали очи.
— Никога няма да успеем да убедим прокурора — казва шефът. — Но тъй като не мога да посветя останалата част от живота си да седя тук и да казвам „не“, когато ти казваш „да“, то…
Млъква, въздиша, замисля се и продължава:
— Разрешавам ти сам да търсиш Аксел Рисен, за да се увериш, че се чувства добре.
— Юна се нуждае от подкрепление — възразява Сага.
— Това не е полицейска акция, а само начин да се затвори устата на партньора ти — отговаря Карлос и махва с ръка.
— Но той ще…
— Искам — продължава Карлос. — Искам да заведете Понтус Салман в Сьодертелие, както вече казах… Защото, ако се доберем до стабилни доказателства, ще се постараем да заловим Рафаел Гуиди.
— Нямаме време за това — казва Юна и се запътва към вратата.
— Мога сама да разпитам Понтус Салман — предлага Сага.
— А Юна? Какво ще…
— Ще навестя Рафаел — отвръща той и напуска стаята.
99.
Заплатата
След като е лежал неподвижно в багажника на кола, Аксел Рисен най-сетне може да се надигне и да излезе. Намира се на частно летище. Бетонната писта е оградена. Пред подобна на барака сграда с висок пилон чака хеликоптер.
Жалните крясъци на чайките огласят простора, докато Аксел върви между двамата мъже, които го отвлякоха. Все още е облечен само с риза и панталон. Няма за какво да си говорят, той само ги следва, качва се на хеликоптера и закопчава предпазния колан. Другите двама заемат местата в кокпита, пилотът завърта малък лъскав ключ на таблото и настъпва един педал.