Выбрать главу

— Моля те — шепне Понтус. — Не го прави.

— По коя да стрелям? — настоява мъжът.

— По жена ми — отговаря Понтус почти без глас.

— Понтус — моли съпругата. — Миличък, не му позволявай…

Понтус заплаква пронизващо, раздирателно.

— Ще я заболи, ако стрелям — предупреждава мъжът.

— Не му позволявай да го направи — крещи Вероник в паника.

— Нима се разкая? Да не би да искаш да стрелям по сестра ти?

— Не — отвръща Понтус.

— Помоли ме.

— Какво каза? — пита с ужасено лице.

— Помоли ме любезно да го направя.

Става тихо и Аксел чува Понтус Салман да казва:

— Бъди така добър… и стреляй по коляното на жена ми.

— Ще стрелям и по двете, след като ме молиш толкова учтиво — казва непознатият и насочва револвера към краката на Вероник Салман.

— Не му позволявай да го направи — крещи тя. — Мили Понтус…

Мъжът натиска спусъка, чува се кратък пукот и кракът провисва. Кръвта руква върху плочките. Облак от барутен дим обгръща пистолета. Вероник крещи, докато нещо прекъсва гласа й. Повторен изстрел. От отката пистолетът отскача нагоре. Улучено е и другото коляно, кракът й се извива под неестествен ъгъл.

Вероник отново изкрещява, дрезгаво и сякаш с чужд глас, тялото й се тресе от болка, подът под нея е окъпан в кръв.

Понтус Салман повръща, мъжът с маската го поглежда учудено и безучастно.

Главата на Вероник клюмва, тя диша учестено и се опитва да достигне с ръце ранените си крака. Другата жена, изглежда, е изпаднала в шок, лицето й е зеленикаво бледо, очите й са като големи, черни дупки.

— Сестра ти е малко луда, нали? — любопитства стрелецът. — Мислиш ли, че схваща какво става?

Тупа Понтус Салман утешително по главата и пита:

— Да изнасиля сестра ти или да застрелям жена ти?

Понтус не отговаря, почти изгубил съзнание. Очите му се забелват, мъжът го удря по лицето.

— Отговори ми: да застрелям ли жена ти, или да изнасиля сестра ти?

Сестра му поклаща глава.

— Изнасили я — шепне Вероник през затрудненото дишане. — Скъпи, скъпи Понтус, кажи му да я изнасили.

— Изнасили я — шепне Понтус.

— Какво?

— Изнасили сестра ми.

— Окей, след малко — казва насилникът.

Аксел гледа в пода, надолу между краката си. Полага усилия да долови нещо друго от записа освен стенания, молитви, ужасяващи крясъци. Опитва се да ангажира мисълта си със спомена за музиката, да се потопи в света на Бах, изпълнен със светлина и небесни лъчи.

Най-накрая всичко утихва. Аксел вдига поглед към екрана. Жените лежат мъртви до стената. Мъжът с маската държи нож в едната си ръка и пистолет в другата.

— Обра плодовете на кошмара си — сега можеш да се самоубиеш — казва мъжът на записа, хвърля пистолета на Понтус и изчезва зад камерата.

105.

Свидетелят

Сага Бауер оставя Магдалена Ронандер и прекрачва преградната лента. Любопитните са станали още повече, националната телевизия е пристигнала с голям минибус, униформен полицай се опитва да разпръсне тълпата, за да даде път на линейка.

Сага оставя всичко зад гърба си, изкачва се по пътека от плоскости в нечия градина и минава покрай жасминово дърво. Забързва ход и изтичва последните метри до колата, напряко през поляната.

— Момичето — изведнъж беше казал Юна по телефона. — Трябва да откриеш момичето. Имаше момиче при Аксел Рисен. Наричаше я Бевърли. Говори с брат му Роберт. Тя е може би на петнайсет, трябва да може да бъде проследена.

— С колко време разполагам, за да убедя прокурора?

— Не много — отговаря Юна. — Но ще успееш.

Докато кара към Стокхолм, Сага звъни на Роберт Рисен, но никой не отговаря. Обажда се в Националната полиция и моли да я свържат със сътрудничката на Юна, закръглена жена, печелила някога олимпийски медал по плуване, запомняща се с кичозно лакираните нокти и яркото си червило.

— Аня Ларшон — чува тя след кратък сигнал.

— Здравей, Сага Бауер е от Тайните служби, срещнахме се преди малко при…

— Да, спомням си — хладно казва Аня.

— Имам нужда от информация за едно момиче, което се казва Бевърли и което…