Въоръженият с ножа настига Юна. Крачи широко и предпазливо. Острието блести, очертавайки полукръгове към торса на бранещия се. Другата ръка е вдигната и следва движението на тялото. Юна изобщо не поглежда към ножа, придвижва се напред, прави голяма крачка и нанася точен удар. Уцелва похитителя по шията, под адамовата ябълка, с дулото на пистолета.
Ръката с ножа увисва към пода, мъжът пада на колене с широко отворена уста, държи се за шията и се строполява напред.
10.
Удавената
Юна Лина седи в колата на „Флеминггатан“ на път за Каролинския институт в Солна8 и мисли за висящото тяло на Карл Палмкруна, за опънатата примка, за куфарчето на пода.
В съзнанието си се опитва да нарисува два кръга стъпки около мъртвеца.
Случаят не е приключил.
Завива по шосе „Кларастранд“ към Солна. Кара покрай канала с разцъфналите дърветата, наклонени към водата, потопени в гладката, огледална повърхност.
Представя си за пореден път икономката Едит Шварц, всяка подробност, вените на огромните й ръце с торбите, отговора й, че навсякъде има отзивчиви хора.
Катедрата по съдебна медицина се намира между раззеленените дървета и добре поддържаните тревни площи в района на института. Сграда с червени тухли на „Рециус вег“ 5, заобиколена от огромни постройки.
Юна завива на празния паркинг за посетители. Забелязва, че патологът Нилс Олѐн е минал право през бордюра и е паркирал белия си ягуар в средата на китната полянка пред главния вход.
Маха за поздрав на рецепционистката, която му отвръща с вдигнат палец, продължава по коридора, чука на вратата на Нолен и влиза. Както винаги, кабинетът му е лишен от изобилие на ненужни предмети.
Щорите са пуснати, но слънцето се прокрадва през пролуките. Белите места привличат отблясъка, който въпреки това изчезва в сивотата на стоманата.
Нолен носи очила, пилотски модел с бели рамки, и бяло поло под лекарската престилка.
— Глобих за неправилно паркиране един ягуар отвън — казва Юна.
— Добре — не протестира Нолен.
Юна спира по средата и става сериозен; очите му добиват тъмносребрист цвят.
— Как е умрял в действителност?
— Палмкруна ли?
— Да.
Телефонът иззвънява и Нолен пъха в ръцете му протокола от аутопсията.
— Не беше нужно да идваш дотук, за да разбереш — казва той, преди да вдигне слушалката.
Юна сяда срещу него на стола с бяла кожена седалка. Аутопсията на Карл Палмкруна е готова. Полицаят прелиства протокола и хвърля поглед наслуки:
74. Бъбреците тежат общо 290 грама. Повърхността им е гладка. Тъканта е сиво-червена. Консистенцията е твърда, еластична. Очертанията са ясни.
75. Пикочните канали изглеждат нормално.
76. Пикочният мехур е празен. Лигавицата е бледа.
77. Простатата е с нормален размер. Тъканта е бледа.
Патологът намества очилата върху тънкия си, наведен нос, приключва разговора и вдига поглед.
— Както виждаш — казва той и се прозява, — няма нищо неочаквано. Причината за смъртта ще попадне под наименованието асфиксия, което ще рече задушаване… макар че при истинско обесване рядко става въпрос за задушаване в обичайния смисъл на думата, а по-скоро за запушване на артериалното снабдяване.
— Мозъкът блокира, защото притокът на кръв, богата на кислород, спира.
Нолен кимва:
— Артериалното налягане, двустранното притискане на сънната артерия, се покачва, разбира се, изключително бързо, загубваш съзнание за секунди…
— Но е бил жив, преди да увисне? — пита Юна.
— Да.
Слабото лице на Нолен е гладко избръснато и унило.
— Можеш ли да прецениш височината?
— Няма фрактури по шийните прешлени или по основата на черепа, така че, предполагам, става въпрос за дециметри.
— Да…
Юна се сеща за куфарчето и следата от обувката на Палмкруна. Отваря отново протокола и търси външното описание, кожата на шията, измерените ъгли.
— Какво мислиш? — пита Нолен.
— Дали съществува вероятност да е удушен със същата примка и после само да е закачен на куката на тавана.
— Не — отвръща Нолен.
— Защо не? — нетърпелив е Юна.
— Защо не? Има само един белег, и то образцов — започва да обяснява патологът. — Когато някой се беси, въжето или примката се врязва в шията и…