Внезапен звън се чува от джоба на Юна. Той подава бинокъла на Нико, изважда телефона и отговаря.
— Имаме свидетел — крещи Сага Бауер. — Момичето ни е свидетел, видяла е всичко. Аксел Рисен е отвлечен, прокурорът се произнесе, можете да се качите на борда и да го търсите!
— Браво — не смее да се зарадва Юна.
Паси Ранико го поглежда въпросително.
— Имаме прокурорско решение да заловим Рафаел Гуиди — казва Юна. — Заподозрян е в отвличане.
— Ще се свържа с патрулния кораб „Ханко“ — казва Паси Ранико и се втурва към комуникационната централа при руля.
— Ще пристигнат след двайсет минути — пояснява Нико.
— Сигнал за подкрепа — вика Паси Ранико в микрофона. — Имаме прокурорско решение незабавно да се качим на борда на яхтата на Рафаел Гуиди и да го заловим… Да, точно… Да… Побързайте! Побързайте, по дяволите!
Юна отново гледа през бинокъла, следва боядисаните в бяло стълби от платформата на палубата, покрай долната палуба и нагоре към кърмата със сгънатите чадъри. Опитва се да съзре нещо в тъмните прозорци на столовата, но те са непроницаеми. Заобикаля с поглед парапета и продължава нагоре по следващата стъбла към голямата тераса.
Трептящ въздух излиза от въздушните филтри на покрива към капитанския мостик. Юна насочва бинокъла към черните прозорци и спира. Струва му се, че различава движение. Нещо бяло се мержелее от вътрешната страна. Изглежда като гигантско крило, огънати пера, притиснати до стъклото.
Но после заприличва на прегънат плат или бяла пластмаса.
Юна примигва, за да види по-добре, и изведнъж среща лице, взиращо се обратно, сваля бинокъла от очите си.
Стоманената врата към капитанския мостик се отваря, оттам излиза светлокос мъж в тъмни дрехи, с бързи стъпки слиза по стълбата и продължава по палубата.
За първи път някой се появява на борда на яхтата.
Мъжът с тъмните дрехи продължава към хеликоптерната площадка, забързва се към хеликоптера, разхлабва каишите около плъзгачите и отваря вратата на кокпита.
— Подслушват радиовръзката ни — казва Юна.
— Ще сменим канала — извиква Паси Ранико.
— Вече няма значение. Няма да останат на яхтата, изглежда, ще отлетят с хеликоптера.
Юна подава бинокъла на Нико.
— Ще получим подкрепление след петнайсет минути — казва Паси Ранико.
— Ще дойде прекалено късно — отбелязва Юна.
— Има някой в хеликоптера — потвърждава Нико.
— Рафаел е разбрал, че имаме прокурорско решение да се качим на борда — казва Юна. — Сигурно е получил информацията едновременно с нас.
— Да се качим двамата на борда? — пита Нико.
— Май така ще стане — казва Юна и го поглежда изразително.
Нико напъхва пълнител в черната като нефт карабина „Хеклер & Кох“ с къса цев.
Паси Ранико изважда пистолета си от кобура и го подава на Юна.
— Благодаря — казва Юна, проверява патроните и набързо разглежда оръжието, за да го опознае поне малко. М9А1, полуавтоматик. Прилича на М9, използвано във войната в Залива, но пълнителят е малко по-различен и има скоба за лампа и лазерен мерник.
Без нито дума повече Паси Ранико насочва шлепа към кърмата на луксозната яхта, намираща се точно над ватерлинията. Когато се приближават съвсем близо, яхтата им се струва огромна, като жилищна сграда. Двигателят дава на заден и забива спирачки в пяната. Нико премята защитните калници над перилата, корпусите се долепят един в друг, чува се скърцане.
Юна се покатерва на борда, плавателните съдове отново се раздалечават, водата пръска между тях, Нико скача и Юна го улавя за ръката. Карабината изкънтява в перилата. Споглеждат се набързо и тръгват към стълбата, промъкват се между няколко скъсани плетени стола и стари кутии от вино и продължават нагоре.
Нико се обръща и махва на Паси Ранико, който се отдалечава от яхтата.
111.
Предател
Рафаел Гуиди стои на мостика заедно с бодигарда с подстриганата коса и очилата с рогови рамки. Лоцманът ги гледа уплашено и поглажда корема си.
— Какво става? — припряно пита Рафаел.
— Дадох заповед да се загрее хеликоптерът — отвръща лоцманът. — Мислех си…