Выбрать главу

Чуват стъпки по терасата и се скриват до стената към подпорите на стълбата.

Бързите игриви тонове на цигулката сега се чуват по-ясно. Изпълнението е безупречно. Юна надниква предпазливо в огромната столова с канцеларски пособия на различните маси, но не вижда хора. Този, който свири, сигурно се намира от другата страна на широката червена стълба.

Юна прави знак на Нико да го последва и да прикрива гърба му, и посочва към капитанския мостик.

Изведнъж цигулката утихва по средата на красив акорд в най-високия регистър.

Съвсем неочаквано.

Юна се хвърля зад стълбата в мига, в който чува приглушени изстрели от автомат.

Бърз и силен пукот. Куршумите се удрят в стъпалата, където току-що беше стоял, и рикошират, свистейки в различни посоки.

Юна пълзи зад стълбата, тялото му отново прелива от адреналин. Нико се е прикрил зад крана на спасителната лодка и отвръща на огъня. Юна се мести приведен наоколо, вижда поредицата от куршумени дупки в тъмния прозорец, като пръстени скреж около черни зеници.

113.

Острието на ножа

Прошареният бодигард продължава надолу по стълбата с оръжие, насочено към панорамния прозорец и редицата от куршумени дупки. Карабината е обвита в дим, гилзите подскачат, дрънчейки по стъпалата.

Петер се е сгушил, затиснал с ръце ушите си.

Бодигардът излиза мълком от столовата през странична врата.

Аксел се лута между масите с цигулката и лъка в ръка. Рафаел го сочи с ножа.

— Как може да си толкова глупав — крещи той и го следва. — Ще ти разрежа лицето, ще…

— Татко, какво става? — вика Петер.

— Вземи пистолета ми и ела при хеликоптера, напускаме яхтата!

Момчето кимва, лицето му е пребледняло, брадичката трепери. Рафаел подгонва Аксел между масите. Той отстъпва назад, събаряйки столове.

— Зареди с парабелум, заоблен връх с дупка — нарежда Рафаел.

— Един пълнител ли? — уточнява момчето.

— Да, достатъчен е, но побързай! — отговаря бащата и отстранява един стол с ритник.

Аксел се опитва да отвори вратата от другата страна на помещението, завърта ключалката, но не успява.

— Не сме приключили — ти и аз — реве Рафаел.

Аксел бута вратата със свободната си ръка и вижда високо монтираното резе. Рафаел е само на няколко метра. Приближава се с ножа и Аксел действа импулсивно. Обръща се и хвърля красивата цигулка срещу преследвача си. Тя лети червена и блестяща във въздуха. Домакинът прави бърза крачка встрани и се препъва в прекатурен стол, за да спаси инструмента, почти го улавя, изпуска го, но успява да смекчи удара.

Цигулката пада, плъзгайки се по пода със странен звук.

Аксел отваря вратата и се озовава в разхвърлян коридор. Толкова много вехтории, през които е трудно да се провреш. Покатерва се на купчина възглавници за шезлонги и се подхлъзва между очила за плуване и водолазни костюми.

— Идвам — вика Рафаел и го следва с цигулката в едната ръка и с ножа в другата.

Аксел пада върху навита на кълбо мрежа за тенис, оплита краката си във въжетата, пълзи далеч от Рафаел, който го настига с бързи крачки по коридора, рита, за да се освободи.

Чува се стрелбата отвън, серия кратки силни гърмежи.

Рафаел диша бързо и сочи с ножа, но не успява да изрече нищо, преди Аксел да се освободи. Той се препъва, навежда се и преобръща голяма игра на джаги пред Рафаел. Втурва се към следващата врата, ръцете търсят ключалка и брава, но нещо я блокира и само успява леко да я бутне.

— Откажи се — вика Рафаел.

Аксел се опитва да се промъкне през процепа, който е прекалено тесен. Голям шкаф с подредени саксии се е изпречил на пътя. Хвърля се отново към вратата и шкафът се отмества няколко сантиметра. Чувства преследвача зад гърба си. Побиват го тръпки и той едва провира тялото си в отвора. Одрасква се на ключалката, но не обръща внимание на нищо, трябва само да се измъкне оттук.

Рафаел се опитва да го настигне с ножа, замахва и върхът прорязва рамото му.

Болката го жегва.

Препъвайки се, Аксел продължава и се озовава в светла стая със стъклен покрив. Прилича на изоставена оранжерия. Продължава напред, опипва рамото си и вижда кръвта по пръстите, блъска се в изсъхнало лимоново дърво в саксия.

Бърза напред, накуцвайки по пътечките между стелажи с изсъхнали растения с кафяви листа.