Рафаел рита силно вратата, след всеки ритник саксиите потрепват и шкафът бавно се измества.
Аксел знае, че трябва да се скрие и бързо се шмугва под една пейка, под мръсен найлон между легени и кофи. Надява се Рафаел скоро да се откаже и да напусне яхтата със сина си.
По вратата се блъска, няколко саксии се катурват на пода и се счупват.
Рафаел нахлува в стаята, диша задъхано и се обляга на перголата с шумолящи лозови пръчки.
— Ела и целуни ръката ми — вика той.
Аксел се опитва да диша безшумно, изпълзява назад, но не намира изход. Изпречил му се е голям метален шкаф.
— Готов съм да изпълня обещанията си — подсмихва се Рафаел и шари с поглед между пейките и сухите стъбла на умрели храсти. — Черният дроб на брат ти те чака и трябва само да целунеш ръката ми, за да го получиш.
На Аксел му призлява, сърцето му бие лудо. Опитва се да не издава звук. Главата му бучи. Оглежда се наоколо, търси изход за бягство и открива, че има плъзгаща се врата към палубата само на пет метра от него.
Чува звука на хеликоптера. Моторите загряват.
Мисли си, че би могъл да пропълзи под масата със саксиите, пълни с пръст, и после да пробяга последната част. Започва предпазливо да се отмества встрани. Вратата изглежда захваната само с кукичка.
Леко надига глава, за да вижда по-добре, и дори си помисля, че след няколко секунди ще може да се добере до палубата, когато изведнъж сърцето му сякаш спира. Хладно острие е опряно в шията му. Леко смъди от движението му. Рафаел го е открил и се е промъкнал зад гърба му. Вътрешностите му сякаш замръзват. Едва сега долавя дъха на Рафаел и усеща миризмата на пот. Острието пари на гърлото му.
114.
Последната битка
Прошареният бодигард тихомълком се изнизва от столовата, промъква се между вратите и бързо притичва покрай остъклената част на палубата с оръжие на рамо. Очилата му блестят. Юна вижда, че се е насочил към Нико, който е напълно беззащитен от тази страна, за да го нападне в гръб.
Бодигардът вдига карабината и слага пръст на спусъка.
Юна бързо се надига, прицелва се, прави крачка напред и го улучва с два куршума в гърдите. Прошареният мъж полита назад, протяга ръка и се обляга на парапета, за да не падне. Оглежда се наоколо, вижда Юна насреща си и вдига автомата. Едва сега се забелязва, че е със защитна жилетка под черното яке.
Юна е вече пред него, замахва с едната ръка и отмества встрани дулото на оръжието, като едновременно го удря с пистолета в лицето. Силен удар по носа и очилата. Краката на бодигарда се подгъват, той блъска глава в перилата с притъпен звук и тялото се свлича.
Юна и Нико продължават, всеки от своята страна на столовата, към носа на яхтата. Роторът на хеликоптера бръмчи все по-бързо.
— Хайде! Качвай се на борда — вика някой.
Полицаят се затичва покрай стената. Забавя се, внимателно прекрачва последните метри и наднича към откритата палуба. Синът на Рафаел Гуиди вече седи в хеликоптера. Сенките на перките трептят по пода и парапета.
Юна чува гласове от мостика и прави крачка напред, когато вижда, че другият бодигард го е забелязал. Светлокосият мъж стои на двайсетина крачки от ченгето с насочен право към него пистолет. Няма време за реакция. Чува се кратък пукот. Юна усеща нещо като удар с камшик по лицето и всичко наоколо побелява. Строполява се върху няколко шезлонга. Пада върху металния под, удря врат в парапета на терасата, ръката с пистолета се отпуска върху преградата. Китката увисва, оръжието се изплъзва и звънти, падайки през парапета надолу към носа.
Юна примигва, зрението му се възвръща и той пропълзява зад стената, без да осъзнава напълно какво се е случило. Ръцете му треперят, топла кръв се стича по лицето му, той се опитва да стане, но му е нужна помощта на Нико, за да разбере къде се намира бодигардът.
Прокарва бързо ръка по бузата си. Болката е много силна, но куршумът само е профучал покрай слепоочието и е причинил повърхностна рана.
Чува странен звън в лявото си ухо. Когато се вдига на крака, защитен от металната стена, му се струва, че главата му ще се пръсне. Юна притиска палец към челото между веждите и затваря очи, за да прогони светкавичната болка.
Вперва поглед в хеликоптера, опитва се да открие Нико, очите му се лутат по палубата.
Бойният кораб на военноморския флот се приближава отзад като тъмна сянка върху гладкото море.