Юна изтръгва металната рамка на един счупен шезлонг, за да има средство за отбрана срещу бодигарда.
Притиска се към стената и изведнъж забелязва Рафаел и Аксел на палубата. Отстъпват заднешком към хеликоптера, застанали плътно един до друг. Рафаел е обгърнал с дясната си ръка Аксел. В нея държи нож с острие, насочено към врата му. В другата си ръка държи цигулка. Дрехите и косите им се развяват от вятъра от въртенето на перките.
Бодигардът, уцелил Юна, плавно се измества странично, за да го види зад стената. Не е сигурен дали го е улучил в главата.
Юна знае, че онзи го търси и се опитва да се дръпне назад, да избяга, но болката в главата го забавя.
Трябва да спре.
Не сега, мисли си и усеща как потта се стича по гърба му.
Бодигардът заобикаля ъгъла, вдига оръжието, зърва рамото на Юна и част от гърба, а също врата и главата му.
Изведнъж Нико Капанен се втурва от другата страна с вдигната карабина. Бодигардът е бърз, обръща се и стреля с пистолета. Серия от четири изстрела. Нико изобщо не забелязва първия куршум, който го улучва в рамото, но се спира от втория, който се забива в корема му. Третият е неуспешен, но четвъртият засяда право в гърдите му. Краката му се огъват и той пада настрани зад защитната преграда на хеликоптерната площадка. Ранен е сериозно и вероятно не съзнава, че натиска спусъка на карабината, докато се свлича на пода. Куршумите се разхвърчават във всички посоки. Изпразва целия пълнител за две секунди право в морето, докато оръжието не изщраква.
Нико пъшка, забелва очи, плъзва се по гръб, оставя кървава следа върху преградата и изпуска оръжието. Гърдите му се раздират от болка. За миг притваря клепачи и когато ги отваря, вижда с мътен поглед яките болтове от долната страна на хеликоптера. Забелязва, че ръжда е разяла белия цвят около големите гайки, но не усеща как десният му бял дроб се изпълва с кръв.
Кашля немощно, почти изгубил съзнание, но внезапно мярка Юна, скрит зад стената на столовата с метален прът в ръцете. Очите им се срещат, Нико събира сили и ритва карабината към него.
Аксел е уплашен, изстрелите звучат в ушите му, той целият трепери. Рафаел го използва за щит. Заедно се олюляват, острието леко прорязва шията. Той усеща стичащата се надолу по гърдите кръв. Вижда как последният бодигард приближава скривалището на Юна Лина, но нищо не може да направи.
Юна бързо се протяга напред, достига загрятата карабина с ръка и я придърпва към себе си. Бодигардът на хеликоптерната площадка стреля два пъти по него. Куршумите рикошират между стените, пода и парапета. Юна изважда празния пълнител и вижда, че Нико преравя джобовете си за още патрони. Той пъшка, отпаднал и притиска ръка към окървавения си корем. Бодигардът крещи на Рафаел да заеме мястото си. Хеликоптерът е готов да излети. Нико рови в единия джоб на бедрото си и когато изважда ръка, една бонбонена обвивка отлита с вятъра, но той стиска един патрон. Кашля тихо, поглежда единствения патрон и го търкулва по пода към Юна.
Той дрънчи по металната повърхност, месинговата гилза и медният връх блещукат.
Юна го улавя и бързо го пъхва в пълнителя.
Нико вече е със затворени очи, балонче кръв излиза от устните, гърдите все още се надигат в ускорено дишане.
Тежките стъпки на бодигарда се чуват по пода.
Юна вкарва пълнителя в карабината, зарежда единствения патрон, вдига оръжието, изчаква няколко секунди и напуска скривалището.
Рафаел отстъпва назад, държейки Аксел пред себе си. Синът вика нещо от хеликоптера, пилотът му маха да се качи.
— Трябваше да ми целунеш ръка, когато имаше шанс — шепне Рафаел в ухото на Аксел.
Струните на цигулката издават звук от допира.
Бодигардът приближава Нико с широки крачки, навежда се над преградата и насочва пистолета към лицето му.
— Jonottakaa — вика Юна на фински.
Вижда го да променя посоката на оръжието към него и бързо се отмества странично, опитва се да намери точната посока за стрелба, трябва да улучи с единствения куршум.
Става въпрос за секунди.
Непосредствено зад бодигарда стои Рафаел и притиска ножа към гърлото на Аксел. Дрехите им се развяват, прехвърчат пръски кръв. Юна се снижава малко, повдига мерника няколко милиметра и стреля с карабината.
„Jonottakaa“, мисли си. „Застанете на опашка.“
След гърмежа усеща силния откат в рамото си. Куршумът се изстрелва със скорост 800 метра в секунда. Без ни най-малък звук влиза през гръкляна и излиза през врата на бодигарда, продължава, без да губи много от скоростта си, през плешката на Рафаел и пада в морето.