Ръката му трепва и ножът издрънчава на палубата.
Аксел Рисен се навежда.
Бодигардът гледа вторачен Юна, кръв се стича по гърдите му, той вдига пистолета, олюлявайки се, но губи сили. Хърка странно, кашля, и устата и брадичката му се опръскват с кръв.
Сяда на пода, опипва с ръка шията си, примигва два пъти и изцъкля очи.
Рафаел седи на силния пулсиращ вятър с пребледнели устни и притиска ръката с цигулката към кървящото си рамо, втренчен в Юна.
— Татко! — вика синът от хеликоптера и му хвърля пистолет, който пада с трясък, отскача и се озовава в краката на Рафаел.
Аксел седи с премрежен поглед до перилата и се опитва да спре кръвта си с ръка.
— Рафаел! Рафаел Гуиди! — провиква се Юна колкото му глас държи. — Тук съм, за да те арестувам.
Рафаел стои на пет метра от хеликоптера с пистолет в краката. Спортният екип се развява на вятъра. С мъка се навежда и взима пистолета.
— Заподозрян си в контрабанда на оръжие в особено големи размери, отвличане и убийство — казва Юна.
Лицето на италианеца е обляно в пот, пистолетът трепери в ръката му.
— Хвърли оръжието! — вика Юна.
Рафаел държи тежкия пистолет в ръката си, но сърцето му трепва, когато среща спокойния поглед на Юна.
Аксел се опитва да извика на полицая да бяга.
Юна не помръдва.
Всичко се случва като насън.
Рафаел вдига пистолета към Юна и натиска спусъка, но оръжието само изщраква. Опитва отново и въздиша, когато разбира, че синът му не е изпълнил обещанието си да зареди пълнителя. Чувства ужасна самота като смразяваща плесница.
Разбира с въздишка, че е прекалено късно да хвърли оръжието и да се предаде. Три слаби гърмежа проехтяват един след друг откъм морето. На Рафаел му се струва, че някой го удря силно в гърдите, после идва пронизващата болка, която го поваля назад.
Хеликоптерът се позабавя, отделя се от площадката без Рафаел Гуиди и с бучене се извисява във въздуха.
Патрулният кораб „Ханко“ на финландския военноморски флот е вече до яхтата. За втори път трима снайперисти натискат спусъка. Всички куршуми се забиват в тялото на Рафаел. Той отстъпва крачка назад и пада, опитва се да седне, но остава неподвижен.
Гърбът му е топъл, но краката вече са леденостудени.
Взира се в хеликоптера, който бързо се издига в мъгливото небе.
Петер гледа надолу към смаляващата се луксозна яхта. Баща му лежи на кръглата площадка вътре в кръговете като в мишена.
Рафаел Гуиди все още стиска цигулката на Паганини. Черната локва кръв бързо се разширява под него, но погледът му вече е мъртъв.
Юна е единственият на палубата, който все още се държи на краката.
Не помръдва, докато белият хеликоптер не изчезва.
Небесната светлина е кристална и пуста. Върху гладкото море са застинали три кораба: като изоставени се носят на повърхността един до друг.
Скоро ще пристигнат спасителните хеликоптери от Финландия, но сега цари странно затишие като в мига, когато прозвучават последните концертни акорди, а публиката, все още омагьосана от музиката, е като заслепена от дебнещата тишина.
115.
Краят
Юна Лина, Аксел Рисен, Нико Капанен и бодигардът с прошарената коса бяха откарани със спасителните хеликоптери в хирургическата болница в Хелзинки. Още там Аксел попитал Юна защо е останал на място, когато Рафаел е вдигнал пистолета от пода.
— Не чухте ли, че извиках? — с учудване попитал той.
Юна го погледнал и обяснил, че вече бил забелязал снайперистите на кораба и бил сигурен, че ще стрелят преди Рафаел.
— Но не успяха — продължил Аксел.
— Човек невинаги е прав — отвърнал Юна с усмивка.
Нико бил в съзнание, когато Юна и Аксел влезли да се сбогуват. Шегувал се, че се чувства като Ванхала от романа „Незнайният воин“.
— Давай Швеция — беше им казал. — Но… малката, упорита Финландия стана втора!
Раните му били много сериозни, но вече не застрашавали живота му. Щял да претърпи няколко операции в близките дни и да се завърне при родителите си в количка още след две седмици. Едва след година щял да може отново да играе хокей със сестра си.
Бодигардът на Рафаел Гуиди бил арестуван и откаран в затвора „Ванда“ в очакване на съдебен процес, а Юна Лина и Аксел Рисен се прибрали у дома в Стокхолм.