Големият търговски кораб М/С „Айслус“ никога не напуснал гьотеборгското пристанище. Тежкият товар муниции бил откаран в складовете на митницата.
Йенс Сванейелм участвал в дългия съдебен процес, но освен безименния бодигард на Рафаел Гуиди виновните били вече мъртви.
Липсвали доказателства, че някой друг, освен Понтус Салман от „Силенция Дифенс“ АД бил замесен в престъпната дейност. Единственият, който изобщо бил пристъпил закона от Инспектората за стратегически продукти, бил бившият генерален директор Карл Палмкруна.
Подозрения за подкупи и подготовка на контрабанда на оръжие били насочени към Йорген Грюнлихт, но не довели до обвинение по нито една точка. Заключението било, че самият Съвет по контрол на износа и шведските политици, имащи нещо общо с него, са били заблудени и постъпили добросъвестно.
Предварителни разследвания за подкупи, свързани с двама кенийски политици, били предадени на Роланд Лидунде, генерален и държавен секретар за борба с корупцията в отдел „Управление и етика“, но най-вероятно щяло да се окаже, че и кенийските политици са действали добросъвестно.
Компанията собственик „Интерсейф Шипинг“ не била наясно, че боеприпасите щели да бъдат откарани през пристанището на Момбаса към Южен Судан, а кенийският превозвач „Транс Континент“ не знаел, че поверената им стока, която трябвало да прекарат с камиони до Судан, съдържала муниции. Всички бяха действали добросъвестно.
Аксел Рисен чувства шевовете да опъват шията, когато слиза от таксито и прекрачва последните метри към „Брахегатан“. Асфалтът е сив, почти бял на струящата слънчева светлина. В мига, в който слага ръка на дръжката на портата, външната врата се отваря. Роберт е стоял и чакал на прозореца.
— Какво ти се е случило? — пита той и поклаща глава. — Говорих с Юна Лина и той ми разказа отчасти, ужасна работа…
— Много добре знаеш, че по-големият ти брат не се дава току-така — усмихва се Аксел.
Прегръщат се силно и тръгват към къщата.
— Сервирали сме в градината — казва Роберт.
— Как е сърцето? Все още ли не е спряло? — пита Аксел и следва брат си през вратата.
— Имах, всъщност, час за операция следващата седмица — отвръща Роберт.
— Не знаех — казва Аксел и чувства как тръпки го полазват.
— За да ми сложат пейсмейкър, мисля, че не съм ти казвал…
— Операция?
— Но все пак я отложиха.
Аксел гледа брат си и има чувството, че душата му се лута в тъмнината. Разбира, че Рафаел е записал операцията, че е било предварително решено да завърши трагично, че Роберт е трябвало да умре на операционната маса и да дари черния си дроб на него.
Налага се да спре в коридора и да се успокои, преди да продължи навътре. Лицето му пламва, плач напира в гърлото.
— Идваш ли? — внимателно го пита Роберт.
Аксел си поема дъх, преди да последва по-малкия си брат навътре в жилището и в градината в задния двор. Върху мраморната настилка в сянката под голямото дърво е сервирана маса.
Тръгва към Анет, когато Роберт го хваща за ръката и го задържа.
— Играехме заедно като деца — казва той сериозно. — Защо спряхме да разговаряме? Как стана така?
Аксел поглежда учуден брат си, бръчките в ъглите на очите, рошавата коса около плешивото теме.
— В живота се случват неща, които…
— Чакай… не исках да го кажа по телефона — прекъсва го Роберт.
— Какво?
— Бевърли каза, че ти се смяташ за виновен за смъртта на Грета, но аз…
— Не искам да говоря за това — рязко го прекъсва Аксел.
— Трябва — продължава Роберт. — Бях на конкурса, чух всичко, чух Грета и баща й да разговарят, тя плачеше през цялото време, беше свирила лошо и баща й беше ужасно възмутен…
Аксел се освобождава от ръката на брат си.
— Вече знам всичко, което…
— Остави ме да довърша — настоява Роберт.
— Добре.
— Аксел… само да беше казал нещо, ако знаех, че си си мислил, че Грета е умряла заради теб. Чух баща й. Грешката бе негова, само негова… имаха страшна разправия, чух го да казва ужасни неща, че го е изложила, че повече не може да бъде негова дъщеря. Трябвало да напусне дома му, училището и да се премести при дрогираната си майка в Мура.