Петер Неслунд танцува полонеза с Фатима Заняни от Ирак. Говори й нещо с усмивка на уста, което я развеселява.
В песента се разказва как самият дявол свирел толкова добре на цигулка, че младежите никога не спрели да танцуват. Продължили през цялата нощ и не успели да спрат да танцуват. Плачели от умора. Обувките им се износили, краката им се разранили, накрая само главите им подскачали в кръг в такт с музиката.
Облечена в рокля на цветя, Аня седи на платнен стол. Загледала се е в танцуващите двойки. Кръглото й лице е мрачно и разочаровано. Но когато вижда, че Юна става от мястото си, бузите й поруменяват.
— Весело лято, Аня — казва той.
Сага Бауер се движи между дърветата, танцува върху тревата. Гони сапунени мехури с близнаците на Магдалена Ронандер.
Русата й вълниста коса с разноцветните панделки блести на слънцето. Две жени на средна възраст са се спрели и я гледат очаровани.
— Дами и господа — казва певецът след аплаузите. — Сега ще изпълним едно специално желание…
Карлос Елиасон се усмихва на себе си и крадешком поглежда към някого зад сцената.
— Корените ми са в Оулу — продължава певецът с усмивка. — И с радост ще изпълня едно танго за всички с името Сатумаа.
Магдалена Ронандер е с венец от цветя на главата, когато се приближава към Юна и търси погледа му. Аня е зяпнала новите си обувки.
Групата започва да свири романтичното танго. Юна се обръща към Аня, леко се покланя и тихо пита:
— Може ли?
Лицето и шията й пламват. Тя среща погледа му и кимва сериозно.
— Да — отвръща тя. — Да, може.
Улавя ръката му, хвърля горд поглед към Магдалена и се качва на дансинга с високо вдигната глава заедно с Юна.
Аня танцува съсредоточено, сериозно, с лека бръчка на челото. Но скоро кръглото й лице става спокойно и щастливо.
Фиксираната с лак коса е вдигната на изкусен кок на врата. Оставя се Юна да я води, наслаждавайки се на танца.
Към края на сантименталната мелодия Юна изведнъж усеща как Аня го ухапва по рамото, без да го заболи.
Ухапва го отново, малко по-силно и той пита:
— Какво правиш?
Очите й блестят, оцъклени.
— Не знам — откровена е тя. — Ухапах те, за да видя какво ще се случи, никога не знаеш, преди да опиташ…
В същия миг музиката утихва. Юна й благодари за танца. Преди да успее да я отведе до мястото й, Карлос се препречва и кани дамата.
Юна се спира за малко встрани, гледа колегите си, които танцуват, хапват и пийват, после се запътва към колата.
Облечени в бяло хора седят на одеяла за пикник или се разхождат между дърветата.
Продължава към паркинга и отваря вратата на волвото си. На задната седалка лежи опакован огромен букет.
Сяда в колата и звъни на Диса. Сред четвъртия сигнал се включва телефонният й секретар.
Диса седи пред компютъра в апартамента си на „Карлаплан“.
С очила за четене и наметнато през раменете одеяло. На бюрото лежи мобилният й телефон до чаша студено кафе и канелена кифличка.
На екрана на компютъра свети снимка на купчина рухнали развалини в девствена зеленина: останки от гробището на поразените от холера в Сканстул, Стокхолм.
Допълва записките си в компютъра, изправя гръб и повдига чашата, но не отпива. Става, за да направи ново кафе, когато телефонът на бюрото забръмчава.
Без да погледне кой звъни, го изключва и остава на мястото си, загледана през прозореца. Вижда ивиците прах в лъчите на слънцето. Сърцето й бие бързо и силно, когато отново сяда пред компютъра. Мисли никога повече да не говори с Юна Лина.
Стокхолм е настроен за почивка и трафикът е спокоен, когато Юна бавно се спуска към „Тегнергатан“. Беше престанал с опитите да се свърже с Диса. Телефонът й е изключен, предполага, че не иска да я безпокоят. Заобикаля „Синята кула“ и продължава по частта от „Дротнинггатан“, осеяна с антиквариати и магазини. До новата книжарница за религиозна литература „Водолеят“ стои стара жена и се преструва, че гледа във витрината. Прави жест към стъклото, когато Юна минава покрай нея, и после тръгва след него на разстояние.
Минава известно време, преди да забележи, че е преследван.
Едва когато стига до черната ограда на църквата „Адолф Фредрик“, се обръща. Само на десет метра зад него стои жена на около осемдесетте. Гледа го сериозно и държи няколко карти.