— Това си ти, нали? — казва тя и показва една от картите. — А тук е венецът, булчинската корона.
Юна Лина се приближава към нея и взима картите. Те са за игра на камбио, една от най-старите в Европа.
— Какво искаш? — пита той спокойно.
— Нищо — отвръща жената. — Но ти нося поздрави от Руса Бергман.
— Трябва да е станала грешка, защото не познавам жена, която…
Чуди се, защо се преструваш, че дъщеря ти е мъртва?
Епилог
Ранна есен в Копенхаген, вече е доста захладняло, когато дискретна компания пристига в „Глиптотекет“ с четири отделни лимузини. Мъжете се качват по стълбите, минават през входа, продължават през пищната зимна градина под високия стъклен купол, стъпките им отекват по каменните коридори покрай антични скулптури към грандиозната бална зала.
Публиката е вече по местата си, а струнен квартет „Токио“ седи на дългата сцена с легендарните си „Страдивариус“-и, същите, на които в миналото е свирил Николо Паганини.
Последните четирима гости заемат местата си около маса в сепаре встрани от останалата публика. Най-младият от тях е светъл мъж с деликатна физика на име Петер Гуиди. Прилича на момче, но останалите лица говорят друго, защото съвсем скоро ще целунат ръката му.
Музикантите кимват помежду си и засвирват четиринайсетия струнен квартет на Шуберт. Патетична увертюра, забавено чувство, овладяна сила. Една цигулка отвръща болезнено и красиво. Музиката си поема дъх за последен път и после се отприщва. Мелодията вдъхва щастие, но паралелно с него звученето на червените инструменти е изпълнено с тъга по все повече изгубени души.
Всеки ден се произвеждат трийсет и девет милиона патрони за различни огнестрелни оръжия. Грубо пресметнато, военните разходи в света възлизат на 1226 милиарда долара годишно. Въпреки че количеството въоръжение непрестанно расте, все още е невъзможно да се задоволи търсеното. Деветте най-големи износители на конвенционални оръжия в света са: САЩ, Русия, Германия, Франция, Великобритания, Нидерландия, Италия, Швеция и Китай.