— Удавила се е, Юна.
— Удавила се е?
Нолен кимва с трепереща усмивка.
— Удавила се е на борда на плаваща яхта — пояснява той.
— Вероятно някой я е открил във водата и я качил на борда.
— Да, но в такъв случай не бих те занимавал.
— Тогава какво?
— Няма следи от вода по тялото, изпратих дрехите за анализ, но и Националната криминално-техническа лаборатория няма да открие нищо.
Нолен млъква, прелиства набързо предварителния външен оглед и поглежда Юна, за да види дали е събудил любопитството му.
Ченгето не помръдва, лицето му добива съвсем друго изражение. Мъртвото тяло изостря и поглъща вниманието му. Изведнъж нахлузва чифт ръкавици. Патологът изглежда напълно доволен, когато Юна се навежда над момичето и внимателно вдига и разглежда ръцете му.
— Няма да откриеш следи от насилие — почти беззвучно казва Нолен. — Умът ми не го побира.
11.
Във форпика
Голямата яхта стои закотвена на кея на морската полиция на остров Даларьо. Акостирала е бяла и лъскава между две полицейски моторници.
Високата стоманена порта на района около пристанището е отворена. Юна Лина кара бавно по чакълената алея покрай лилав товарен микробус и подемник с ръждясала лебедка. Паркира, излиза от колата и пристъпва напред.
„Открита е изоставена яхта в архипелага, носеща се по вълните, мисли си Юна. На леглото във форпика седи млада жена, която се е удавила. Яхтата се лашка напред-назад, дробовете на жената са пълни с блудкава морска вода.“
Юна, вървейки, отдалече започва да разглежда моторницата. От силен сблъсък носът е сериозно повреден с дълбоки резки по дължината му, боята е ожулена на напречните греди.
Набира номера на Ленарт Юхансон от морската полиция.
— Ланс — отвръща свеж глас.
— С Ленарт Юхансон ли разговарям?
— Да, същия.
— Казвам се Юна Лина. Национална полиция.
Тишина в слушалката. Юна долавя шум от плискането на вълни.
— Става дума за яхтата, която сте открили. Дали в нея е имало вода.
— Вода ли?
— Предницата е ударена.
Ленарт Юхансон започва да обяснява с нотки на отчаяние в гласа:
— Господи, ако ми плащаха за всеки пияница, блъснал се с…
— Трябва да погледна лодката — прекъсва го Юна.
— Случило се е, общо взето, следното — продължава Ленарт Юхансон. — Няколко младежи от… май че беше Сьодертелие10. Открадват лодката, забърсват няколко мацки, обикалят наоколо, слушат музика, купонясват и си пийват обилно. В разгара на купона се блъсват в нещо, и то доста силно, едно от момичетата се озовава във водата. Спират, обръщат, намират я и я качват на борда. Когато разбират, че е мъртва, изпадат в паника, хваща ги страх и си плюят на петите.
Ленарт млъква и чака реакция.
— Хипотезата ми харесва — бавно казва Юна.
— Нали? — развеселява се Ленарт. — Вземи я и няма да ходиш до Даларьо.
— Закъснял съм — отвръща Юна и се запътва към полицейската лодка.
Бойната моторница 90E е пуснала котва до яхтата. Мъж на около двайсет и пет с неокосмено, загоряло тяло стои на палубата с телефон на ухото.
— Разполагай се — кани го на английски. — Едно позвъняване, за да си уговоря среща.
— Вече съм тук и мисля, че те виждам да стоиш на борда на една от полицейските плитководни…
— Нима приличам на сърфист?
Загорелият мъж ухилен вдига поглед и почесва гърдите си.
— Почти — отвръща Юна.
Прекъсват разговора и тръгват един към друг. Ленарт Юхансон облича униформена риза с къс ръкав, която закопчава, докато стъпва на сушата.
Юна вдига палец и кутре в сърфистки поздрав. Ленарт разкрива в усмивка белите си зъби на обгорялото от слънцето лице:
— Ще сърфирам веднага, щом стане малко по-бурно, затова и ми викат Ланс, от английското копие.
— Разбирам — шегува се Юна.
— Нямаш избор — смее се Ленарт.
Приближават яхтата и спират на кея до прохода.
— „Стуребру 36 Ройял Круизър“. Добра шхуна, но доста опърпана. Регистрирана на името на Бьорн Алмскуг.
— Свързахте ли се с него?
— Не още.
Оглеждат отблизо щетите на носа. Струват им се пресни, без водорасли между нишките на стъклената вата.
10
Южно предградие на Стокхолм, населено предимно с имигранти, известно с голяма престъпност. — Бел.прев.