— Пенелопе Фернандес — чете в шофьорската книжка и се сеща, че е чувал това име преди.
В мислите си се връща при патолога и голото тяло на масата в облицованата с плочки зала, към миризмата на труп, отпуснатите черти, лицето, потънало в сън.
На слънцето отвън Ериксон мести дециметър по дециметър грамадното си туловище, търсейки пръстови отпечатъци по парапета, разнася с четка магнитно мастило и лепи ленти.
Внимателно подсушава мократа повърхност, капва специален разтвор и фотографира появилите се отпечатъци.
Юна чува тежкото му дишане, сякаш всяко движение изисква огромно усилие, сякаш току-що е изчерпил последните си сили.
Полицаят поглежда към палубата и забелязва кофа с въже, а до нея една гуменка. Мирише на спарено от картофите в кухнята.
Премества поглед отново върху шофьорската книжка и малката снимка. Разглежда устата на младата жена, леко отворените устни и изведнъж му хрумва, че нещо липсва.
Има чувството, че е видял нещо и, докато го изрече с думи, си е изгубил мисълта.
Сепва се от бръмченето на телефона в джоба си. Изважда го, вижда на дисплея изписано името на Нолен и отговаря.
— Юна.
— Казвам се Нилс Олѐн и съм главен патолог в Катедрата по съдебна медицина в Стокхолм.
Юна присвива устни, познават се от двайсет години и би разпознал гласа на Нолен без каквото и да било представяне.
— Има ли удар по главата? — пита Юна.
— Не — отговаря Нолен учудено.
— Дали не се е ударила в камък на дъното.
— Не, нищо подобно, удавила се е, това е причината за смъртта.
— Сигурен ли си? — упорства Юна.
— Натъкнах се на гъбична пяна в ноздрите, разкъсване на лигавицата на гърлото, вероятно поради силен рефлекс за повръщане; има секрет в трахеята и бронхите. Видът на белите дробове е типичен за удавяне, пълни са с вода, натежали и…
И двамата млъкват. Юна чува стържене, като че ли някой мести метален скрин.
— Нещо те е накарало да се обадиш — предполага Юна.
— Да.
— И какво е то?
— Открих високо съдържание на тетрахидроканабинол в урината.
— Канабис?
— Да.
— Но не е умряла от него.
— Едва ли — разсмива се Нолен. — Просто си представих, че тъкмо сега се опитваш да реконструираш събитията на яхтата… без да разполагаш с тази малка част от пъзела.
— Казва се Пенелопе Фернандес — добавя Юна.
— Приятно ми е — измънква Нолен.
— Нещо друго?
— Не.
Нолен диша в слушалката.
— Кажи го все пак — подканя го Юна.
— Само, че това не е обикновен смъртен случай.
Млъква.
— Какво видя?
— Нищо, просто чувствам…
— Браво — приветства го Юна. — Започваш да звучиш като мен.
— Знам… ясно е, че може да става дума за естествена смърт, внезапна, но напълно естествена… Нищо не го опровергава, но ако наистина е така, доста е необичайно.
Разговорът приключва, но думите на Нолен се загнездват в съзнанието на Юна. Някаква загадка витае около смъртта на Пенелопе Фернандес. Тялото й не е просто открито във водата и изнесено на борда. В такъв случай би лежала на палубата. Разбира се, човек може да си помисли, че този, който я е открил, е искал да прояви съчувствие. Но тогава би я положил на дивана в салона.
„Последната алтернатива, мисли си Юна, е, разбира се, този, който се е погрижил за нея, да я е обичал, да е искал да й постеле собственото легло в собствената й каюта.“
Но нали е седяла в леглото. Седяла е.
Може би Нолен греши, може би все още е била жива, когато е изнесена на борда, и някой й е помогнал да стигне до каютата. Дробовете може да са били сериозно засегнати, още преди да бъде спасена. Навярно се е чувствала зле, искала е да си легне и да остане сама.
Но защо дрехите и тялото не са мокри?
Има душ на борда, сеща се Юна и се зарича да провери цялата яхта: каютата в задната част, банята и кухнята. Предстои много работа преди крайния резултат.
Цялата яхта се разлюлява, когато Ериксон се надига и премества с няколко крачки напред огромното си тяло.
От салона Юна отново поглежда навън през стъклената врата и за втори път погледът му попада върху кофата с въжето. Стои до голям цинков леген, в който някой е захвърлил водолазен костюм. Водните ски лежат покрай перилата. Юна не откъсва очи от кофата. Гледа въжето, завързано на дръжката. Облият ръб на легена блести на слънцето като при новолуние.