— Странно — учудва се Сванейелм.
— Със сигурност има разумно обяснение — усмихва се Петер.
Юна изпразва последната кофа с вода в легена, оставя я на пода, вдига поглед и благодари на четиримата, че са намерили време да дойдат.
— Знам, че в почивните дни всички искат да се приберат вкъщи. Но мисля, че забелязах нещо.
— Разбира се, че ще дойдем, щом казваш, че е важно — любезничи Сванейелм и най-накрая пуска куфарчето между краката си.
— Извършителят се е качил на борда на яхтата — започва Юна със сериозно изражение. — Слязъл е по стълбата във форпика и е видял спящата Пенелопе Фернандес, върнал се е на кърмата, спуснал е кофата с въжето в морето и е напълнил намиращия се наблизо леген.
— Пет, шест кофи — обажда се Петер.
— Едва когато е напълнил легена, е слязъл в каютата и е събудил Пенелопе. Повлякъл я нагоре по стълбата, излезли на палубата и там той я е удавил в легена.
— Кой би извършил подобно нещо? — пита Сванейелм.
— Все още не знам, може би става въпрос за физически тормоз, разпит…
— Отмъщение? Ревност?
Юна накланя глава и казва замислено:
— Това не е обикновен убиец, може би е искал да изкопчи информация, да я накара да разкаже или да признае нещо, преди да я натисне под водата, докато спре дъхът й.
— Какво ще каже патологът? — не спира с въпросите си прокурорът.
Нолен поклаща глава:
— Ако е била удавена, щях да открия следи от насилие по тялото, синини и…
— Да изчакаме с възраженията — прекъсва го Юна. — Защото бих искал да започна показно как си представям ситуацията, как са се стекли обстоятелствата, как се подрежда случилото се в главата ми. И когато приключа, всички заедно ще отидем да погледнем трупа, за да проверим дали теорията ми е основателна.
— Защо никога не правиш нищо както трябва? — пита Петер.
— Скоро трябва да се прибирам — предупреждава прокурорът.
Юна го поглежда с леденосив блясък в светлите очи. Усмивка заиграва в ъгълчетата на устните му, но погледът остава сериозен.
— Пенелопе Фернандес — започва инспекторът. — Преди това да се случи, е седяла на палубата и е пушила канабис. Денят е бил топъл, била е изморена, слязла е да си почине и е заспала, облечена с дънковото яке.
Прави жест към младия асистент на Нолен, който чака на вратата.
— Фрипе обеща да ми помогне с възстановката на случката.
Младежът пристъпва напред и се усмихва широко. Боядисаната му черна коса се стеле по гърба, износеният кожен панталон е осеян с капси. Закопчава внимателно дънковото яке над черната тениска със снимка на рок групата „Юръп“.
— Погледнете — спокойно казва Юна и демонстрира как хванал с едната ръка двата ръкава на якето, може да закопчее ръцете на Фрипе на гърба, а с другата здраво да държи дългата му коса. — Сега напълно контролирам Фрипе, без да оставям синини по него.
Юна вдига ръката на младежа зад гърба му. Фрипе простенва и се навежда напред.
— Успокой топката — смее се той.
— Няма що, доста по-едър си от жертвата, но все пак вярвам, че ще успея да натикам главата ти в легена.
— Внимавай — предупреждава Нолен.
— Само ще му разваля прическата.
— Внимавай — шегува се Фрипе.
Настъпва тишина, чува се само пъшкане при схватката. Нолен гледа с безпокойство, Сванейелм също е притеснен. Петер изригва една псувня. Без особено затруднение Юна набутва главата на Фрипе в легена, задържа я известно време, после я пуска и се дръпва назад. Фрипе се изправя, залитайки, а Нолен се забързва към него с една хавлия.
— Нима само разказът нямаше да е достатъчен? — казва ядосан.
Младежът се подсушава набързо и всички смълчани се запътват към съседното помещение, където в хладината смърди ужасно на нещо гнило. На една от стените има вратички на хладилни камери от неръждаема стомана на три етажа. Нолен отваря номер 16 и дръпва към себе си. На тясна подставка лежи млада жена. Гола и бледа, с кафяви разширени вени около шията. Юна сочи тънките, заоблени линии над гърдите й.
— Съблечи се — обръща се към Фрипе.
Младежът разкопчава якето и сваля черната тениска. На гръдния му кош личи слаб розов отпечатък от ръба на легена, извита линия, приличаща на усмивка.
— Мамка му — изругава Петер.
Нолен се приближава и се вторачва в корените на косата на мъртвата. Изважда малко фенерче и го насочва към бледата кожа на скалпа.