Пенелопе не спира да мисли, че трябва да намерят хора, че би трябвало да ги има със стотици тази вечер на остров Урньо. Трябва да открият обитаемите части далеч на юг, някой да им се притече на помощ, да се доберат до телефон и да алармират полицията.
Крият се между гъстите клони, но след миг страхът става непоносим и отново хукват.
Пенелопе тича и усеща присъствието му, струва й се, че чува дългите му, бързи крачки. Знае, че не се е спрял. Скоро ще ги настигне, ако не им помогнат, ако не стигнат до вилите.
Земята отново се надига, камъни се търкалят под краката им и се свличат надолу по склона.
Все трябва да има хора, да има вили наблизо. Пенелопе е на крачка от истерията, иска й се да спре и да крещи, да вика за помощ, но не спира, а продължава напред, нагоре.
Бьорн кашля зад нея, диша тежко и пак кашля.
„Ами ако Виула не е мъртва, ако има нужда от помощ?“
Страхът забърква пълна каша в главата й. Пенелопе разбира, че мисли така, защото истината е много по-страшна. Знаеше, че Виула е мъртва, но това бе толкова необяснимо. Не можеше да разбере, не искаше дори да се опита.
Отново се покатерват на стръмната скала, сред борове с бодливи клони, камъни и боровинкови храсти. Помагайки си с ръце, Пенелопе изпълзява до гребена. Бьорн е плътно зад нея, опитва се да каже нещо, но е прекалено задъхан и само я свлича надолу. От другата страна на гребена гората се спуска към западния бряг на острова. Между тъмните дървета съзират бляскавата повърхност на водата. Не е далече. Продължават надолу. Пенелопе се подхлъзва и полита по стръмното, стига до подножието, устата й се удря в коленете, тя едва си поема дъх и започва да кашля.
Опитва се да се надигне, опасявайки се да не си е счупила нещо, и изведнъж чува музика, високи гласове и смях. Подпира се на влажната скала, за да се изправи, изтрива устните си и поглежда окървавената си ръка.
Бьорн се приземява до нея и сочи натам, където е веселбата. Хващат се за ръце и започват да тичат. Между тъмните дървета виждат цветните ивици светлина в перголата около дървената веранда над водата.
Продължават да вървят предпазливо.
Край масата пред красива червена вила седят хора. Вече е нощ, макар небето да е светло. Угощението отдавна е приключило, на масата има само стъклени и кафени чаши, подноси и празни купи от чипс.
Част от седящите на масата пеят, други си говорят и доливат чашите си с вино. Барбекюто все още излъчва топлина. Децата сигурно спят в къщата, завити с одеяла. За Бьорн и Пенелопе непознатите са като от друг свят. Със светли и спокойни лица. Потопени в естествен уют като в стъклена сфера.
Само един стои извън кръга, малко встрани, с лице, обърнато към гората, сякаш чака гости. Пенелопе рязко се спира и стиска Бьорн за ръката. Просват се на земята и изпълзяват зад нисък смърч.
Той недоумява, но тя е сигурна кого е видяла. Преследвачът е отгатнал посоката им и е стигнал до вилата преди тях. Разбрал е колко неустоими ще им се сторят светлината и шумът от веселбата. Знае, че като нощни пеперуди ще долетят насам. И ги чака, надничайки между тъмните дървета, за да ги срещне в началото на гората. Не се опасява, че компанията ще чуе виковете, знае, че няма да посмеят да се притекат на помощ навреме.
Той изчезва, когато Пенелопе набира кураж да погледне. Трепери от адреналина, отделен в кръвта. Може би му се е сторило, че се е объркал, мисли си тя и го търси с поглед. Може би е поел в друга посока.
Готова е да приеме, че бягството е приключило, че с Бьорн могат да се приближат към компанията и да алармират полицията, когато отново го забелязва.
Той стои плътно до едно дърво наблизо.
С отмерени движения вдига черен бинокъл с бледозелени лещи.
Пенелопе изпълзява до Бьорн, опитвайки се да пребори инстинкта да се втурне напред и да тича, да тича. Вижда мъжа между дърветата да вдига прибора към очите и си мисли, че това е термична видеокамера или бинокъл за нощно виждане.
Пенелопе хваща Бьорн за ръката и го тегли превита далеч от къщата и музиката, назад, към гората. След малко се осмелява да изправи гръб. Бягат диагонално по наклона, заоблен от праисторическия лед, покривал цяла Северна Европа. Продължават направо през буйните храсталаци навътре, заобикаляйки голям камък, и се покатерват по обрасъл хълм. Бьорн се вкопчва в здрав клон и внимателно се плъзва по ръба. Сърцето на Пенелопе бие лудо в гърдите, мускулите на краката й треперят, тя се опитва да диша тихо, но е прекалено задъхана.