Юна стои няколко крачки зад Клаудия, вижда потръпващия й гръб, чува гласа й, усилващ се в отчаянието и после бавно успокояващ се.
Клаудия изтрива сълзите от лицето си, но все още диша на пресекулки, когато става от пода.
— Можете ли да потвърдите, че това е тя? — лаконичен е Нолен. — Виула Фернандес ли е тази, която…
Гласът на патолога секва, той се прокашля бързо и нервно.
Клаудия клати глава и гали внимателно с върха на пръстите си дъщеря си по бузата.
— Виула, Виулита…
Отдръпва треперещата си ръка. Юна бавно казва:
— Ужасно, ужасно съжалявам.
Клаудия е на път да припадне, но се обляга на стената, обръща лице и шепне на себе си:
— В събота ще ходим на цирк, ще изненадаме Виула…
Гледат мъртвата, бледите устни, вените на шията.
— Не си спомням името ви — казва Клаудия объркано и поглежда Юна.
— Юна Лина.
— Юна Лина — повтаря жената с плътен глас. — Ще ти разкажа за Виула — като преминава на „ти“. — Тя е малкото ми момиченце, изтърсачето ми, усмихнатата ми, малка…
Клаудия не откъсва очи от бялото лице на дъщеря си и полита встрани. Нолен издърпва стол, но опечалената само поклаща глава.
— Извинете. Просто защото… голямата ми дъщеря Пенелопе преживя толкова ужасни неща в Салвадор. Като си помисля как се държаха с мен в затвора, колко се страхуваше Пенелопе, плачеше и викаше след мен… но не можех да й отговоря, да я защитя…
Вдига очи към Юна, прави крачка напред; полицаят внимателно я прегръща. Обляга се на гърдите му, поема си дъх, отдръпва се, опитвайки се да не поглежда към бездиханната си дъщеря, търси слепешком облегалката на стола и сяда.
— Горда бях… че малката Виула се роди тук, в Швеция. Имаше прекрасна стая с розов полилей, играчки и кукли, ходеше на училище, гледаше „Пипи Дългото чорапче“… Не знам дали можеш да разбереш, но се гордеех, че тя никога не трябваше да гладува или да се страхува. Като нас… като мен и Пенелопе, които се будим посред нощ и чакаме някой да влезе и да започне да ни унижава.
Млъква, после прошепва:
— Виула беше щастлива и…
Клаудия се навежда, скрива лице в ръцете си и горко ридае. Юна нежно слага ръка на гърба й.
— Тръгвам — казва тя, все още със сълзи на очите.
— Няма за къде да бързаш.
Успокоява се, но лицето й отново се изкривява в плач.
— Говорихте ли с Пенелопе? — пита тя.
— Нямаме връзка с нея — снижава глас Юна.
— Кажи й, че искам да се обади за…
Сама прекъсва, лицето й отново пребледнява, после пак поглежда нагоре.
— Мислех си просто, че не иска да ми отговори, защото… казах ужасно нещо, без да искам, просто неволно…
— Започнахме да търсим Пенелопе и Бьорн Алмскуг с хеликоптер, но…
— Моля те, кажи ми, че е жива — шепне тя на Юна. — Кажи ми, Юна Лина.
Мускулите на челюстите му се опъват, докато гали Клаудия по гърба:
— Ще направя всичко по силите ми…
— Жива е, кажи го — прекъсва го Клаудия. — Трябва да е жива.
— Ще я намеря — обещава Юна. — Знам, че ще я намеря.
— Кажи, че Пенелопе е жива.
Юна се колебае, после среща мрачния й поглед, мисли като светкавици пронизват съзнанието му, преплитат се и изведнъж се чува да отговаря:
— Жива е.
— Да — шепне Клаудия.
Юна свежда поглед, няма и помен от мислите, владели съзнанието му преди секунди, накарали го да направи компромис и да отговори на майката, че по-голямата й дъщеря е жива.
16.
Грешката
Юна изпраща Клаудия Фернандес до таксито, което я чака, помага й да се качи, стои, докато колата обърне и изчезне, преди да започне да рови из джобовете за телефона. Разбира, че го е забравил, и се връща обратно в Катедрата по съдебна медицина. Нахлува в кабинета на Нолен, грабва телефона от плота, сяда зад бюрото, набира номера на Ериксон и чака връзка.
— Остави хората да поспят — отговаря Ериксон. — Та нали днес е неделя.
— Признай си, че си на яхтата.
— На яхтата съм — признава Ериксон.
— Значи не е имало бомба — казва Юна.
— Не и в истинския смисъл, но беше прав. Можеше да гръмне всеки момент.
— Какво имаш предвид?
— Изолацията на кабелите на места е сериозно повредена, изглежда, са били смачкани… металът не се допира, иначе предпазителят би отишъл на кино, но е оголен… и ако се включи двигателят, почти веднага ще се получи късо съединение… с дъга.