— И какво ще стане?
— Дъгите са с температура, по-висока от 3000 градуса, и биха могли да стигнат до старата възглавница, напъхана там. От нея огънят ще плъзне към маркуча на горивната помпа и…
— Бърза поредица?
— Появата на дъгата може да трае десетина минути, дори повече… но после всичко става мигновено — огън, още огън и бум — яхтата почти веднага ще се напълни с вода и ще потъне в морето.
— Значи щеше да се запали и взриви при включване на двигателя?
— Да, но може и да не е планирано — обяснява Ериксон.
— Не може ли кабелите да са повредени случайно? А възглавницата просто да е попаднала там?
— Разбира се — потвърждава криминалистът.
— Но не ти се вярва? — пита Юна.
— Не.
Юна мисли за яхтата, открита в Юнгфрюфйерден, изкашля се и казва замислено:
— Ако убиецът го е направил…
— Значи не е обикновен убиец — добавя Ериксон.
Полицаят повтаря последното изречение на себе си, сякаш да се убеди, че нямат работа с обикновен убиец. Обикновените убийци не остават безчувствени, дори да са планирали действията си. Винаги влагат емоция в „играта“, а убийството обикновено ги довежда до истерия. Плановете им се избистрят постфактум, както и опитите за прикриване на следите и скалъпването на алиби. Но в този случай извършителят като че ли е имал по-изпипана стратегия още от самото начало.
И все пак е допуснал грешка.
Юна се взира за миг пред себе си и написва името Виула Фернандес на лист от бележника на Нолен. Огражда го и добавя Пенелопе Фернандес и Бьорн Алмскуг отдолу. Двете жени са сестри. Пенелопе и Бьорн са обвързани. Бьорн е собственик на яхтата. Виула пита дали може да ги последва и се качва на борда в последния момент.
Дълъг път предстои до откриване на мотивите за убийството. Юна предполага, че Пенелопе Фернандес е жива, и то не само, опитвайки се да успокои напрежението, но какво от това.
Мисълта му убягва, както се е появила. Ако следваше методите на отдел „Убийства“, подозренията веднага щяха да се насочат към приятеля на Виула, а защо не и към Пенелопе, и Бьорн, нали и те са били на яхтата. Имало е и алкохол, и дрога. Може би е станал скандал, сериозна драма от ревност. Лейф Г. В. Першон скоро ще се появи по телевизията и ще съобщи, че извършителят е някой от обкръжението на Виула, вероятно настоящото или бившето гадже.
Юна се концентрира върху резервоара и плановете яхтата да бъде взривена и се опитва да схване логиката на подобно намерение. Виула е удавена в цинковия леген на кърмата, извършителят я пренася на леглото.
Полицаят разбира, че прекалено много мисли се въртят в главата му едновременно. Трябва да се поспре и да започне да подрежда това, което знае, въпросите, които все още чакат отговори.
Отново огражда името на Виула и започва отначало.
Известно му е, че Виула Фернандес е удавена в леген и сложена на леглото във форпика, и че Пенелопе Фернандес, и Бьорн Алмскуг все още не са открити.
„Но това не е всичко“, казва на себе си и отгръща нов лист.
Детайлите.
Написва думата „затишие“.
Пълно безветрие, когато откриват клатушкащата се яхта в Стуршер.
Ударена е отпред при доста силен сблъсък.
Криминалистите вероятно са се натъкнали на следи и са взели отпечатъци.
Юна запраща бележника на Нолен в стената и притваря очи.
— По дяволите — изругава шепнешком на фински.
Нещо отново му се изплъзна, а го държеше в ръцете си, убеден, че се е добрал до решаваща улика.
Предчувствие, и то осъзнато, но после изгубено.
„Виула, мисли си Юна. Умряла си на кърмата на яхтата. Защо са те преместили след смъртта ти? Кой те е преместил? Убиецът или някой друг?“
Този, който я е открил безжизнена на кърмата, би трябвало да й се притече на помощ, да се обади на централата на SOS или поне така би следвало да реагира. А ако е разбрал, че е мъртва, че е прекалено късно, че няма да се съживи, сигурно не би я оставил да лежи там, би я преместил вътре, би я покрил с одеяло. Мъртъвците са тежки и трудни за носене, дори и за двама, но не би било чак толкова непосилно да се пренесе в салона. Какво са някакви си пет метра, да се мине през широката стъклена врата и да се слезе само едно стъпало.