Всеки би се справил. Но едва ли би я влачил надолу по стръмната тясна стълба, за да я сложи на леглото в каютата.
Би го направил само ако иска да я открият удавена в стаята си на потопената яхта.
— Точно така — промърморва той и става.
Поглежда навън през прозореца, забелязва един почти син бръмбар, който пълзи по белия перваз, вдига поглед и вижда жена на колело да изчезва между дърветата. Изведнъж се връща онова, което му бе убягнало.
Сяда отново и започва да барабани по бюрото.
Не Пенелопе, а сестра й Виула е открита мъртва на яхтата. Лежала е обаче не в собственото си легло, в своята каюта, а във форпика, в леглото на Пенелопе.
„Убиецът сигурно е допуснал същата грешка като мен, сеща се Юна и тръпки го побиват. Помислил си е, че е убил Пенелопе Фернандес.“
Затова я е сложил на леглото във форпика.
Само така си го обясняваше.
А това означаваше, че Пенелопе Фернандес и Бьорн Алмскуг не са замесени в смъртта на Виула, защото не биха объркали леглата.
Юна се стряска от затръшнатата врата на кабинета. Нолен я блъсва с гръб. Влиза заднешком с голяма, продълговата кутия в ръце. Отпред са нарисувани пламъци с надпис „Guitar hero“.
— С Фрипе ще започнем да…
— Тихо — прекъсва го Юна.
— Какво се е случило? — пита Нолен.
— Нищо, просто мисля — отговаря той припряно.
Юна става и излиза, без да каже нито дума повече. Минава през фоайето и не чува какво му казва любезната рецепционистка. Навън го посрещат слънчевите лъчи. Спира на тревата до паркинга.
„Някой непознат на двете жени е убил Виула, върти се в главата му. Убил е Виула, но си е мислил, че е убил Пенелопе. Това означава, че Пенелопе е била жива, когато е умряла сестра й, иначе не би допуснал подобна грешка.
Може би все още е жива, но е възможно и обратното: да лежи мъртва някъде в архипелага, на някой остров или дълбоко във водата. Да се надяваме на първото, защото ако е жива, скоро ще я открием.“
Юна крачи широко към колата, без да знае накъде да я подкара. Вижда телефона си върху купето. Сигурно го е забравил, когато е заключвал. Взима нагорещения телефон и се обажда на Аня Ларшон. Никакъв отговор. Отваря вратата на колата, влиза, слага предпазния колан, но не тръгва, продължавайки да търси грешката в разсъжденията си.
Задушно е, наситеният, кипящ аромат на люляка до паркинга най-сетне измества киселата миризма на труп в носа му.
Телефонът иззвънява в ръката му, поглежда дисплея и отговаря.
— Току-що говорих с лекаря ти — казва Аня.
— Защо? — учудва се Юна.
— Януш ми каза, че не искаш да отидеш — продължава тя укорително.
— Всъщност нямах време.
— Но все пак пиеш лекарството?
— Отвратително е — шегува се Юна.
— Сега по-сериозно… обади се, защото се притеснява за теб.
— Ще говоря с него.
— Когато приключиш със случая, така ли?
— Имаш ли лист и химикалка? — пита Юна.
— Имам, разбира се.
— Жената, открита на яхтата, не се казва Пенелопе Фернандес.
— А Виула, знам. Петер ме информира.
— Добре.
— Сгрешил си, Юна.
— Да, знам…
— Признай си го — смее се тя.
— Винаги греша — казва той тихо.
Млъкват за миг.
— Не може ли да се пошегувам? — пита Аня предпазливо.
— Успя ли да разбереш нещо за яхтата и Виула Фернандес?
— Виула и Пенелопе са сестри. Пенелопе и Бьорн Алмскуг имат връзка, или как се казва, заедно са от четири години.
— Да, почти както предполагах.
— Аха. Да продължавам ли, или няма нужда?
Юна не отговаря, само отмята глава назад и вижда, че предното стъкло е покрито с цветен прашец от някакво дърво.
— Виула не е трябвало да бъде на лодката — продължава Аня. — Скарала се е с гаджето си Сергей Ярушенко сутринта и разплакана се е обадила на майка си. Майка й предложила да попита Пенелопе да ги придружи на яхтата.
— Какво знаеш за Пенелопе?
— Всъщност насочих се към жертвата — Виула Фернандес, тъй като…
— Въпреки че убиецът е мислил, че е ликвидирал Пенелопе.
— Чакай, сега пък какви ги говориш, Юна?
— Допуснал е грешка, опитал се е да потули убийството, да го представи като нещастен случай с потънала яхта, но е поставил Виула в грешното легло.
— Защото си е мислил, че Виула е Пенелопе.