— Трябва да разбера всичко за Пенелопе Фернандес и нейното…
— Тя е един от моите идоли — прекъсва го Аня. — Защитничка на мира, живее на „Санкт Полсгатан“ 3.
— Обявихме ги заедно с Бьорн Алмскуг за вътрешно издирване — допълва Юна. — Морски спасители претърсват района около Даларьо с два хеликоптера, но трябва да се организира и спасителен отряд от морската полиция.
— Ще следя събитията.
— Някой трябва също да разпита гаджето на Виула и Бил Першон, рибаря, който я открил на яхтата. Налага се да обсъдим техническата експертиза на лодката и да побързаме с резултатите от Националната криминално-техническа лаборатория.
— Да позвъня ли в Линшьопинг?
— Ще говоря с Ериксон, той ги познава, и без това ще се срещнем, за да огледаме апартамента на Пенелопе.
— Звучиш като главен следовател. Такъв ли си?
17.
Много опасен човек
Лятното небе е все още ведро, но е задушно като пред гръмотевична буря.
Юна Лина и Ериксон паркират пред стария магазин „Уреди за риболов“, който винаги излага снимки на рибари, уловили през седмицата най-голямата сьомга в Стокхолмския приток.
Телефонът иззвънява. Обажда се Клаудия Фернандес. Юна се приближава до стената, застава в тясната сянка до фасадата и отговаря.
— Каза, че мога да се обадя — започва тя с отпаднал глас.
— Разбира се.
— Знам, че казваш така на всички, но си мислех… дъщеря ми, Пенелопе. Имам предвид… трябва да знам, ако откриете нещо, дори и тя да е…
Гласът й се губи.
— Ало? Клаудия?
— Да, съжалявам — шепне тя.
— Аз съм инспектор… опитвам се да разбера дали има престъпление зад случилото се. Спасителите издирват Пенелопе — обяснява Юна.
— Кога ще я открият?
— Обикновено първо обикалят района с хеликоптер… като едновременно с това подготвят спасителен отряд, което отнема малко повече време… но започват с хеликоптерите.
Юна чува, че Клаудия се опитва да сподави плача си.
— Не знам какво да правя… аз… трябва да знам дали мога да направя нещо, дали да продължа да говоря с приятелите й.
— Най-добре е да си останеш вкъщи. Защото Пенелопе може да се опита да се свърже с теб и тогава…
— Тя няма да ми се обади — прекъсва го Клаудия.
— Напротив…
— Винаги съм била прекалено строга с Пени… ядосва ме, не знам защо, аз… не искам да я загубя, не мога да загубя Пенелопе…
Клаудия плаче по телефона, опитва се да се овладее, припряно се извинява и затваря.
Точно срещу магазина „Уреди за риболов“ се намира улицата, на която живее Пенелопе Фернандес: „Санкт Полсгатан“. Юна отива при Ериксон, който го чака пред витрината, която сега е изписана с японски йероглифи и отрупана с комикси. По рафтовете се виждат стотици кукли котки Хелоу Кити с големи, невинни муцуни. Целият магазин е в зашеметяващо крещящ контраст с мърляво кафявия цвят на сградата.
— Нищо и никакво телце, а каква глава — продумва Ериксон и посочва една от куклите, когато Юна застава до него.
— Сладка е — измърморва ченгето.
— Самият аз се оплетох, предпочитам голямо тяло с малка глава — шегува се колегата.
Юна усмихнат го поглежда с крайчеца на окото си и отваря голямата порта. Качват се по стълбите, като следят табелките с имената, ключовете за осветление и задръстените тръби за боклука. Мирише на слънце и прах, на препарат за миене на пода. Ериксон се държи за износените перила, като ги разклаща, и следва запъхтяно Юна. Стигат едновременно до третия етаж и се споглеждат. Лицето на Ериксон потръпва от напрежение, той изтрива потта от челото и се извинява шепнешком:
— Съжалявам.
— Задушничко е днес — казва Юна.
До звънеца са залепени стикери: символи против ядрената енергия, логото за лоялна търговия и емблемата за опазване на мира. Юна набързо поглежда Ериксон и присвива сивите си очи, когато долепя ухо до вратата.
— Чу ли нещо? — шепне Ериксон.
Юна натиска звънеца и пак се ослушва. Изчаква малко и изважда от вътрешния си джоб несесер.
— Май нищо — казва той и внимателно отваря обикновената ключалка.
Открехва вратата, но сякаш се отказва от намерението си и я затваря отново. Без да знае защо, прави знак на Ериксон да остане на мястото си. Отвън се чува мелодийката на буса, който продава сладолед. Ериксон изглежда притеснен и не знае къде да дене ръцете си. Ръцете на Юна изтръпват от лактите нагоре, но той отваря вратата с обичайното си спокойствие и влиза. Вестници, реклами и писма от Лявата партия са пръснати на килима в коридора. Въздухът е застоял, зловонен. Кадифена завеса виси пред гардероба. Нещо просъсква в тръбите на канализацията, нещо бързо тиктака в стената.