— Топло е днес — казва Юна.
— Шегуваш се — отвръща полицаят.
— Колко криминалисти са на местопрестъплението? — пита инспекторът и кимва нагоре към стълбището.
— Един от нашите и трима от Тайните — усмихнат отговаря патрулът. — Искат да се доберат до ДНК възможно най-бързо.
— Нищо няма да открият — казва Юна почти на себе си и тръгва нагоре по стълбите.
Пред вратата на апартамента на третия етаж стои Мелкер Янос, по-възрастен колега. Юна си го спомня от студентските години като сприхав и неприятен човек. Тогава се издигаше в кариерата си, но горчивият развод и периодичната злоупотреба с алкохол го върнаха стъпка по стъпка към предишния патрулиращ полицай.
Поздравява Юна рязко и раздразнено и му отваря вратата с иронично сервилен жест.
— Благодаря — казва Юна, без да очаква отговор.
Зад вратата е Томи Куфоед, криминалистът координатор от отдел „Убийства“. Движи се приведен и недоволен. Стига едва до гърдите на Юна. Когато погледите им се срещат, отваря уста в щастлива, почти по детски, усмивка.
— Юна, радвам се да те видя. Не трябваше ли да си в академията?
— Сбърках посоката.
— Хубаво.
— Откри ли нещо? — пита Юна.
— Идентифицирахме всички следи от обувките в антрето.
— Да, със сигурност съвпадат с моите — продължава Юна и му подава ръка.
— И със следите на нападателя — допълва Куфоед с още по-широка усмивка. — Взехме няколко отпечатъка. Движел се е дяволски странно, нали?
— Да — кратко потвърждава Юна.
На пода в антрето са пръснати плоскости, които да пазят следите, докато ги обработят. На статив е поставена камера с обектив, насочен към пода. В ъгъла стои силна лампа с алуминиев плафон и кабел, завит наоколо. Криминалистите са търсили невидими стъпки със светлина, минаваща почти паралелно на пода. Отделили са ги електростатично и са маркирали тези на извършителя от кухнята и антрето.
Юна си мисли, че подобна прецизност е излишна, тъй като обувките, ръкавиците и дрехите на нападателя най-вероятно вече са унищожени.
— Как тичаше всъщност? — пита Куфоед и сочи маркировките. — Там, там… косо там и после нищо дотук.
— Пропуснал си един отпечатък — леко се усмихва Юна.
— Мамка му.
— Там — сочи финландецът.
— Къде?
— На стената.
— По дяволите.
Може би на седемдесет сантиметра от пода едва се вижда следа върху светлосивия тапет. Томи Куфоед вика колегата си и го моли да направи желатинов отпечатък.
— Вече може ли да се ходи по пода? — пита Юна.
— Само ако не стъпваш по стените — изсумтява Куфоед.
24.
Нещото
В кухнята стои мъж в дънки и светлокафяв блейзър с кожени кръпки на лактите. Той приглажда русите си мустаци, говори високо и сочи микровълновата печка. Юна влиза и вижда криминалист с маска и ръкавици да опакова смачкания флакон в книжен пакет, прегъва го два пъти, залепва го с тиксо и го надписва.
— Ти си Юна Лина, нали? — пита мъжът с русите мустаци. — Ако си толкова добър, колкото всички разправят, трябва да се присъединиш към нас.
Здрависват се.
— Йоран Стуне, Тайните служби — казва мъжът със самочувствие.
— Ти ли ръководиш предварителното разследване?
— Да, аз… или официално е Сага Бауер, заради статистиката — подхилва се той.
— Срещал съм Сага Бауер — казва Юна. — Изглежда способна да…
— Нали? — залива се от смях Йоран Стуне и после млъква.
Юна поглежда през прозореца, мисли за яхтата и се опитва да разбере кой или кои убийци са получили задачата да я ликвидират. Съзнава, че разследването се намира в прекалено ранна фаза, за да могат да се правят заключения, но винаги е добре да се работи в хипотетична последователност. „Единственият, към когото се е стремял извършителят, най-вероятно е била Пенелопе, мисли си Юна. И единствения, когото навярно не е имал намерение да убие, е била Виула, тъй като не е могъл да прогнозира, че тя ще бъде на яхтата — присъствието й е било нелепа случайност“, казва си Юна, напуска кухнята и продължава към спалнята.
Леглото е оправено, кувертюрата със сметанов цвят е опъната. Сага Бауер от Тайните служби стои пред лаптопа до перваза на прозореца и говори по телефона. Юна си я спомня от семинар за борба с тероризма.