— Понякога.
— В петък — бавно казва Юна — рано сутринта Пенелопе е излязла от къщи. Взела е такси.
— Нямаше късмет — бързо вметва детето. — Изпусна Бьорн за секунди, дойде точно когато беше тръгнала. Казах му, че е тръгнала.
— Какво отговори той?
— Че е без значение, щял само да вземе нещо.
— Да вземе нещо?
Миа кимва.
— Често ми дава телефона си да си играя, но този път бързаше много, само влезе в апартамента и излезе почти веднага, заключи и хукна надолу по стълбите.
— Видя ли какво взе?
— Не.
— Какво стана след това?
— Нищо, отидох на училище в девет без петнайсет.
— А след училището, вечерта? Случи ли се нещо тогава?
Миа присвива рамене:
— Майка ми я нямаше, така че си бях вкъщи. Ядох макарони и гледах телевизия.
— А вчера?
— И вчера я нямаше и си бях у дома.
— Значи не си видяла кой влиза и кой излиза.
— Не.
Юна изважда визитката си и написва телефонен номер.
— Виж, Миа — казва той. — Това са два наистина полезни телефонни номера. Единият е мой.
Сочи напечатания номер на визитката с логото на полицията.
— Обади ми се, ако имаш нужда от помощ, ако някой се държи лошо с теб. А другият, който съм написал тук, 0200–230 230 е телефонът за детски оплаквания. Можеш да се обадиш винаги когато пожелаеш, и да говориш за каквото поискаш.
— Окей — шепне Миа и взима визитката.
— Не я изхвърляй, след като си тръгна — казва Юна. — Защото дори и да не искаш да позвъниш сега, може да ти се прииска някой друг път.
— Бьорн държеше ръката си така, когато изчезна — казва Миа и слага ръка на корема си.
— Като че го боли?
— Да.
26.
Една длан
Юна чука на останалите врати, но не научава нищо друго, освен че Пенелопе била кротка и почти срамежлива съседка, която участвала в годишните почиствания и събрания, но нищо повече. След това се връща по стълбите на третия етаж.
Вратата на апартамента на Пенелопе стои отворена. Криминалист от Тайните служби току-що е разглобил ключалката и е прибрал патрона в книжен плик.
Юна влиза, застава отстрани и следи съдебномедицинската експертиза. Обича да гледа как работят криминалистите, как системно снимат всичко, съхраняват следи и внимателно описват в протокола всеки етап. С напредването на разследването на местопрестъплението постепенно се унищожават следите. Постепенно се замърсява и се руши пласт по пласт. Важно е да се унищожават в правилна последователност, така че да се запазят всички доказателства и ключове към възстановяването.
Юна шари с поглед в добре почистения апартамент на Пенелопе Фернандес. Какво е правил Бьорн Алмскуг тук? Дошъл е веднага, след като тя е излязла. Сякаш е стоял скрит до вратата и е чакал да тръгне.
Може да е чиста случайност, но е възможно да не е искал да я срещне.
Бързал, срещнал детето на стълбите, нямал време да говори с него, обяснил, че ще вземе нещо, и останал в апартамента само няколко минути.
Вероятно го е взел, както е казал на момичето. Може би е забравил ключа за яхтата или нещо друго, което е пъхнал в джоба си. Или пък е оставил нещо. А може да е искал само да погледне, да провери нещо, да потърси телефонен номер.
Юна влиза в кухнята и се оглежда.
— Проверихте ли хладилника?
Млад мъж с козя брадичка вдига поглед:
— Гладен ли си? — пита на подчертан диалект от областта Даларна.
— Добро място за криене на неща — сухо отвръща Юна.
— Още не сме стигнали до него — казва мъжът.
Юна се връща във всекидневната и забелязва, че Сага все още говори пред диктофон в единия ъгъл на стаята.
Томи Куфоед налага самозалепваща се лента с взети влакна върху прозрачно фолио.
— Открихте ли нещо неочаквано? — пита Юна.
— Неочаквано? Да, стъпка на стената…
— Но нищо друго?
— Важното излиза на бял свят в лабораторията в Линшьопинг.
— Ще имаме ли становище до седмица? — пита Юна.
— Ако дяволски ги пришпорим — отговаря криминалистът и свива рамене. — Тъкмо щях да погледна лайстната, в която се е забил ножът, ще направя отливка на острието.
— Откажи се — мърмори Юна.
Куфоед мисли, че се шегува, и се разсмива, но после става сериозен: