— Успя ли да видиш ножа — от въглеродна стомана ли беше?
— Не, острието беше по-светло, може би фритован волфрамов карбид, предпочитан от някои. Но това няма да те доведе до никъде.
— Кое?
— Следите от местопрестъплението — отвръща Юна. — Няма да открием ДНК или пръстови отпечатъци, които уличават извършителя.
— Тогава какво ще правим?
— Мисля, че е дошъл тук, за да търси нещо, а също, че го прекъснахме, преди да го е намерил.
— Имаш предвид, че то е все още тук? — пита Куфоед.
— Много е възможно — отвръща Юна.
— Но нямаш представа какво е?
— Побира се в книга.
Гранитеносивият поглед на Юна се отразява за кратко в кафявите очи на Куфоед. Йоран Стуне от Тайните служби снима вратата на банята: страните, касата и пантите. После сяда на пода, за да хване тавана. Юна се кани да отвори вратата на всекидневната, за да го помоли да направи няколко снимки на списанията върху холната маса, когато проблясва светкавица. Светлината го изненадва. Притъмнява му пред очите. Четири бели точки плъзват през отблясъка, след тях се появява светлосиня длан с оттенък на горящ петрол. Юна примигва и не разбира откъде се появява ръката.
— Йоран — провиква се той през стъклената врата към антрето. — Направи още една снимка!
Всички в апартамента спират работа. Момчето с диалекта от Даларна подава глава от кухнята, мъжът, застанал до входната врата, зяпва с интерес към Юна. Томи Куфоед сваля маската от лицето си и се почесва по врата. Йоран Стуне все още седи на пода с въпросителна физиономия.
— Точно както го направи — сочи Юна. — Снимай пак тавана на банята.
Йоран Стуне свива рамене, вдига фотоапарата и прави нова снимка. Проблясъкът се появява отново и Юна усеща как зениците му се свиват и сълзите му потичат. Затваря очи и вижда още веднъж черен квадрат. Разбира, че това е стъклото на вратата. Заради отблясъка се бе превърнало в негатив.
В средата на квадрата се виждат четири бели петна, а до тях се прокрадва светлосиня ръка.
Знаеше, че вече я беше видял.
Юна примигва, възвръща зрението си и тръгва право към стъклената врата. Остатъците от четири къса тиксо образуват правоъгълник, а до тях има отпечатък на длан върху стъклото.
Томи Куфоед пристъпва и застава до Юна.
— Отпечатък — казва той.
— Можеш ли да го отделиш? — пита Юна.
— Йоран — казва Куфоед. — Трябва да направиш снимка.
Йоран Стуне се надига от пода и, тананикайки си, се приближава с фотоапарата и поглежда отпечатъка.
— Да, някой е плескал тук — казва високо той и прави четири снимки.
Дръпва се встрани и чака Томи Куфоед да обработи отпечатъка с цианоакрилат, свързващ соли и влага, а после с Basic Yellow 40.
Минават няколко секунди и Йоран прави още две снимки.
— Пипнах те — шепне Куфоед на отпечатъка и го вдига внимателно с пластмаса за картографиране.
— Можеш ли да го провериш веднага? — пита Юна.
Томи Куфоед взима отпечатъка и отива в кухнята. Юна остава и се взира в четирите къса тиксо на стъклото. Зад единия има късче хартия. Лицето, оставило отпечатъка, не е имало време внимателно да отлепи тиксото, а е дръпнало хартията, така че едното от ъгълчетата е останало.
Юна поглежда отблизо скъсаното ъгълче. Това не е обикновена хартия, отбелязва той, а фотографска, за отпечатване на цветни снимки.
„Фотография, залепена на стъклото, за да бъде разгледана и обмислена. Изведнъж нещата са се развили прекалено бързо, нямало е време да бъде свалена внимателно, вместо това някой се е втурнал към вратата, облегнал е ръка на стъклото и я е откъснал от тиксото.“
— Бьорн — тихо казва Юна.
„Сигурно е взел тази снимка. Не е държал ръка на корема, защото го е болял, а защото я е крил под якето.“
Юна отмества глава встрани, за да види по-добре отпечатъка върху стъклото в отражението на светлината, тънките линии на дланта.
Папиларните линии на човек никога не се променят, не остаряват. За разлика от ДНК дори и еднояйчните близнаци нямат еднакви пръстови отпечатъци.
Юна чува бързи стъпки зад себе си и се обръща.
— Трябва да спреш, по дяволите — крещи Сага Бауер. — Това е моето разследване. Нямаш право, за бога, дори да бъдеш тук!
— Искам само…
— Млъквай — прекъсва го тя. — Току-що говорих с Петер Неслунд. Нямаш работа тук, нямаш разрешение да бъдеш тук.