Выбрать главу

— Знам, скоро си тръгвам — казва той и отново поглежда стъклото.

— Проклет Юна Лина — тихо произнася тя. — Не можеш да идваш тук и да докосваш късчетата тиксо…

— На стъклото е имало снимка — спокойно отвръща той. — Някой я е отскубнал, навел се е над стола, подпрял се е с ръка и е дръпнал снимката.

Тя го гледа с неприязън и Юна забелязва, че през лявата й вежда минава бял белег.

— Напълно съм способна да поема това разследване — упорства тя.

— Отпечатъкът вероятно е на Бьорн Алмскуг — казва той и се запътва към кухнята.

— Сбърка посоката, Юна.

Той продължава, без да й обръща внимание.

— Това е моето разследване — продължава да вика тя.

Техниците са оформили работен кът в средата. Два стола и маса с компютър, скенер и принтер. Томи Куфоед стои зад Йоран Стуне, който е свързал апарата с компютъра. Прехвърлили са отпечатъка и правят първото сравнение.

Сага следва Юна.

— Какво виждате? — пита Юна, без да обръща внимание на Сага.

— Не говорете с Юна — намесва се тя.

Томи Куфоед вдига поглед.

— Не ставай смешна, Сага — казва той и се обръща към Юна. — Този път нямахме късмет, отпечатъкът е на Бьорн Алмскуг, гаджето на Пенелопе.

— Той е в списъка на заподозрените — посочва Йоран Стуне.

— В какво е заподозрян? — пита Юна.

— Агресивно поведение, насилие над служител — отговаря Йоран.

— В най-лош вариант — шегува се Куфоед. — Вероятно е участвал в демонстрации.

— Забавно — подмята Йоран Стуне кисело. — Но не всички от колегите се възхищават на размириците и саботажите на левите и…

— Имаш предвид себе си — прекъсва го Куфоед.

— Имам предвид мобилизацията за борба с безредиците — ехидно се усмихва Йоран.

— Какво? — пита Юна. — Какво искаш да кажеш? Не успях да проследя действия на полицията — какво се е случило?

27.

Екстремистите

Шефът на националната полиция Карлос Елиасон се стряска и изпуска повече храна за риби в аквариума, когато Юна Лина отваря вратата.

— Защо няма да има спасителен отряд? — пита остро той. — Става дума за два живота, а не могат да ни изпратят няколко лодки.

— Морската полиция преценява за себе си, знаеш го много добре — отвръща Карлос. — Претърсили са целия район с хеликоптер и са единодушни: Пенелопе Фернандес и Бьорн Алмскуг или са мъртви, или не искат да бъдат открити… и нито една от алтернативите не предполага спешно сформиране на спасителен отряд.

— Държат нещо, което убиецът търси, и аз всъщност смятам…

— Безсмислено е да гадаем… Не знаем какво се е случило, Юна. Тайните служби сякаш си мислят, че младежите са потънали вдън земя или че си седят във влака за Амстердам…

— Престани с това — прекъсва го Юна, повишавайки глас. — Не можеш да слушаш Тайните служби, когато става въпрос за…

— Случаят е техен.

— Защо? Защо да е техен? Бьорн Алмскуг е бил заподозрян в гражданско неподчинение. Това не означава нищо, абсолютно нищо.

— Говорих с Вернер Зандѐн и той спомена, че Пенелопе Фернандес е била свързана с лявоекстремистки групи.

— Възможно е, но съм сигурен, че това убийство е свързано с други неща — инати се Юна.

— Разбира се! Разбира се, че си сигурен — повишава тон Карлос.

— Още не зная с какво, но човекът, когото срещнах в апартамента на Пенелопе, беше професионален убиец, а не някой, който…

— Изглежда Тайните служби си мислят, че Пенелопе и Бьорн планират атентат.

— Нима Пенелопе Фернандес би могла да бъде терорист? — пита Юна с изненада. — Чел ли си статиите й, тя е пацифист и се разграничава от…

— Вчера… — прекъсва го Карлос. — Вчера Тайните служби са задържали един от „Бригадата“ точно когато бил на път към апартамента й.

— Дори не знам какво представлява тази „Бригада“.

— Бойно ляво движение… Свързано е донякъде с Антифашистка акция и Революционен фронт, но е самостоятелно… идеологически се нарежда до фракцията Червената армия и иска да бъде толкова оперативно, колкото Мосад.

— Въпреки че това не е вярно — казва Юна.

— Ти не искаш да е вярно, но това е друго нещо — противи се Карлос. — Като му дойде времето, ще сформираме спасителен отряд и ще поставим на карта всички течения, ще претърсим дъното, а може и да пуснем водолази.