Чува се нов крясък от единствения вход.
Юна не ги изпуска от очи, когато взима пушката, насочва дулото към пода и стъпва с крак върху цевта, за да я прегъне.
Жената допива бирата и се почесва разсеяно под мишницата.
Юна оставя внимателно пушката, пристъпва покрай жената и минава през тунел с нисък таван от телена мрежа и жълта стъклена вата. Стеле се тежък дим от пура. Той се опитва да затули с ръка светлината от насочената силна лампа срещу него. В дъното на тунела висят широки ленти от индустриална пластмаса. Заслепен е и не може да види какво става. Усеща само движение и чува нечий гръмък глас, тревожен и уплашен. Изведнъж някой изкрещява съвсем близо. Дълбок крясък, последван от бързо, задъхано дишане. Юна се промъква припряно напред, подминава заслепяващата лампа и изведнъж пред него се разкрива стая зад дебелата пластмаса.
Задимено е, валма от дим раздвижват застоялия въздух.
Ниска, мускулеста жена с гангстерска маска, черни дънки и кафява тениска стои пред мъж по слипове и чорапи. Главата му е обръсната, думите „Бяла власт“ са татуирани на челото му. Прехапал е езика си. Кръв се стича по брадичката, шията и дебелия му корем.
— Моля те — шепне той и клати глава.
Юна вижда димяща пура в ръката на жената, която се приближава към мъжа и притиска с горящия край татуировката на челото му. Дебелият корем и провисналите гърди се разтрисат. Той се напикава, тъмно петно плъзва по сините слипове и урината се стича надолу по голите му крака.
С изваден пистолет полицаят се приближава към задименото скривалище, като същевременно се опитва да разбере дали има още някой в стаята. Не различава други и отваря уста, за да извика, но пистолетът му неочаквано се озовава на пода.
Издрънчава на голия бетон и остава да лежи до пластмасовата преграда. Поглежда недоумяващо ръката си, вижда я как трепери и изпитва силна болка. Причернява му пред очите, сякаш усеща тежък удар по главата. Неволно простенва, трябва да се опре на стената, чувства, че губи съзнание, но наред с това долавя гласове на хора зад пластмасата.
— Върви по дяволите — крещи жената с пурата. — Кажи просто какви ги свърши?
— Не си спомням — плаче неонацистът.
— Какво направи?
— Държах се гадно с едно момче.
— По-точно!
— Изгорих му окото.
— С цигара — казва тя. — Едно десетгодишно момче…
— Да, но аз…
— Защо? Какво беше сторило?
— Последвахме го от синагогата надолу към…
Юна не забелязва как изтръгва тежък пожарогасител от стената. Загубва представа за времето. Всичко изчезва. Освен болката в главата и високия, звънтящ тон в ушите.
31.
Съобщението
Юна се навежда към стената, примигва, за да възвърне зрението си, и забелязва, че някой го е последвал от помещението с голите младежи. Чувства ръка на гърба си и различава лице през черните воали на болката.
— Какво стана? — тихо пита Сага Бауер. — Ранен ли си?
Опитва се да помръдне главата си, но болката му пречи да говори. Сякаш нещо пронизва кожата, черепа и мозъка му.
Юна се свлича на колене.
— Трябва да излезеш оттук — казва тя.
Усеща как Сага вдига лицето му, но не може да види нищо. Целият е в капки пот, чувства как се стичат от мишниците, врата и гърба, лицето, корените на косата и челото му също са мокри.
Сага опипва дрехите му, като допуска, че е получил епилептичен припадък, и търси лекарство в джобовете му. Усеща как преравя портфейла му за значката със запалената свещ — символ на епилептиците.
След малко болката го отпуска, облизва устни и поглежда нагоре. Челюстите му са напрегнати, цялото тяло го боли от мигренозния пристъп.
— Изчакайте още малко с атаката — шепне той. — Трябва да…
— Какво, по дяволите, се случи?
— Нищо — отвръща Юна и вдига пистолета от пода.