— Какво искаш да кажеш с това „минават границата“?
Даниел ги поглежда изпитателно.
— Знаете, че е изчезнала, нали?
— Да — отвръща Сага.
— Добре — казва той. — Добре, но някак не ми се вярва, че полицията ще положи усилия, за да я открие. Затова я посетих, трябваше да прегледам компютъра й, за да разбера кой дърпа конците. Шведското съпротивително движение изпрати съобщение до членовете си сега, през април, неофициално… с призива да отвлекат комунистическата курва Пенелопе Фернандес и да я превърнат в сексробиня на цялото „движение“. Но, погледнете това…
Даниел Марклунд пише на един от компютрите и после обръща екрана към Юна.
— Това е дело на „Арийското братство“ — казва той.
Юна бързо хвърля с поглед върху отвратително вулгарен разговор за арийски пишки и как те ще довършат Пенелопе.
— Но тези групировки нямат нищо общо с изчезването й — казва Юна.
— Така ли? Кои са тогава? „Северният съюз“? — пита Даниел наострен. — Хайде! Все още не е прекалено късно.
— Какво искаш да кажеш, че „не е прекалено късно“? — пита Юна.
— Че няма нищо необичайно, че обикновено става прекалено късно, след като някой реагира… но засякох едно съобщение на телефонния секретар на майка й. Имам предвид, че не беше прекалено късно, но бях длъжен да вляза в компютъра й и…
— Засече? — прекъсва го Юна.
— Опита се да се обади на майка си вчера сутринта — отговаря младежът и нервно се почесва по мръсната коса.
— Пенелопе?
— Да.
— Какво каза? — бърза Сага.
— Не само Тайните знаят как се подслушват телефони — подхвърля той с иронична усмивка.
— Какво каза Пенелопе? — повтаря Юна с висок глас.
— Че я преследват — мрачно отвръща Даниел Марклунд.
— Какво точно каза? — настоява Юна.
Даниел поглежда Сага Бауер и пита:
— С колко време разполагаме, преди да нахлуете в квартирата ни?
Сага поглежда часовника си:
— Между три и четири минути — отвръща полицайката.
— Тогава ще успеем да чуем това — казва Даниел Марклунд, написва няколко бързи команди на другия компютър и пуска някакъв запис.
Шум в тонколона, после нещо кликва и тръгва съобщението на телефонния секретар на Клаудия Фернандес. Чуват се три кратки тона, последвани от силно пращене поради прекалено лошото приемане. Някъде отвъд смущенията се чува слаб глас. Говори жена, но е невъзможно да се различат думите й. Само след няколко секунди се чува мъж, който казва: „Намери си работа“, после още едно кликване и настъпва тишина.
— Извинете — промърморва Даниел. — Трябва да добавя няколко филтъра.
— Времето тече — препира го Сага.
Той кликва върху компютъра, премества плъзгача, поглежда пресичащите се звукови траектории, променя няколко цифри и пуска отново записа:
Звъните на Клаудия Фернандес — не мога да отговоря веднага, но ако оставите съобщение, ще ви се обадя възможно най-бързо.
Трите тона звучат различно и пращенето, което преобладава, сега напомня за слаб звън на метал.
Изведнъж гласът на Пенелопе Фернандес се чува ясно:
— Мамо, нуждая се от помощ, преследват ме…
— Намери си работа — казва мъж и после става тихо.
32.
Полицията действа
Сага Бауер поглежда часовника си и казва, че трябва да тръгват. Даниел Марклунд измънква на шега нещо подобно на това, че ще остане на барикадите, но в очите му се чете уплаха.
— Ще ви атакуваме здраво. Махни ножа, не се съпротивлявай, предай се веднага, не прави резки движения — бързо нарежда Сага, преди тя и Юна да напуснат тесния офис.
Даниел Марклунд не помръдва от стола си, проследява ги с поглед, после взима байонета и го хвърля в коша.
Юна и Сага се измъкват от лабиринтите на „Бригадата“ и излизат на улица „Хорнсгатан“. Комисарката се присъединява към цивилните от групата на Йоран Стуне, които седят в закусвалня „Наган“ и кротко нагъват пържени картофи. Очите им са безизразни и празни в очакване на заповед от оперативното ръководство.
Две минути по-късно петнайсет тежковъоръжени полицаи изскачат от четири черни минибуса. Отрядът атакува всички входове, сълзотворен газ плъзва в стаите. Петима младежи, сред които и Даниел Марклунд, са открити седящи на пода с ръце на главите. На улицата се чува кашляне, ръцете им са на гърбовете, закопчани с пластмасови белезници.