— Ето тук има нещо — казва Юхан Йонсон.
На екрана на неговия компютър се виждат следните букви и думи:
тт й г контакт с
— Обява за запознанства — ухилва се Ериксон. — Винаги дава резултат, аз самият…
Но внезапно млъква. Юхан Йонсон превърта внимателно неразбираеми късове от графиката, докато рязко спира. Отдалечава се от компютъра с широка усмивка.
Юна заема мястото му, присвива очи на слънчевата светлина и прочита текста в средата на екрана:
Карл Палмкр
к ф графи . тт аз контакт с
Полицаят усеща как настръхва. Тръпки полазват по ръцете и надолу по гърба му. Палмкруна, не престава да се върти в главата му, докато записва буквосъчетанията, видени на компютъра, после приглажда коса и се приближава до прозореца. Опитва се да мисли трезво и да диша спокойно. Прорязва го лека мигренозна болка. Ериксон все още се взира в екрана и не престава да ругае.
— Сигурен ли си, че Бьорн Алмскуг е написал това? — пита Юна.
— Няма съмнение — отвръща Юхан Йонсон.
— Сто процента?
— Ако той е седял пред компютъра по това време, значи писмото е негово.
— Значи е негово — потвърждава Юна, като мисли вече в друга посока.
— Мамка му — шепне Ериксон.
Юхан Йонсон разглежда частите от полето за адреса crona@isp.se и отпива фанта направо от термоса. Ериксон обляга гръб в количката и за миг притваря очи.
— Палмкруна — произнася Юна замислено.
— Луда работа — възмущава се Ериксон. — Какво общо, по дяволите, има Карл Палмкруна с това?
Изведнъж, без да пророни нито дума, Юна тръгва към вратата. Мълчаливо слиза по стълбите, напуска болницата и двамата си колеги. Прекосява паркинга под силните слънчеви лъчи и се отправя към черната си кола.
37.
Отделите се сработват
Юна Лина бърза по коридора към кабинета на шефа на Националната полиция, за да докладва за имейла на Бьорн Алмскуг до Карл Палмкруна. За негово учудване вратата е широко отворена. Карлос Елиасон стои загледан през прозореца, после се връща на бюрото си.
— Още е там — казва той.
— Кой?
— Майката на момичетата.
— Клаудия? — недоумява Юна.
— Стои там вече цял час.
Инспекторът наднича навън, но не може да я види. Мъж в тъмносин костюм с кралска корона на главата върви заедно с момиченце, облечено в розова рокля на принцеса.
След малко обаче, почти срещу големия вход на Националната полиция, съзира жена, застанала до мръсна мазда пикап. Клаудия Фернандес. Стои, без да помръдва, с поглед към сградата на полицията.
— Излязох и я попитах дали чака някого, помислих си да не би да си забравил, че имате среща…
— Не — тихо казва Юна.
— Обясни, че чакала дъщеря си Пенелопе.
— Карлос, трябва да поговорим.
Преди Юна да успее да разкаже за имейла на Бьорн Алмскуг, на вратата се почуква и влиза Вернер Зандѐн, директорът по сигурността в спецслужбите.
— Приятно ми е — казва високият мъж и се здрависва с Карлос.
— Добре дошъл.
Вернер поздравява Юна и се озърта.
— Къде, по дяволите, се дяна Сага? — пита той с басовия си глас.
В това време тя се появява и влиза бавно. Стройната й грациозна фигура се отразява в сребристия отблясък на аквариума.
— Не забелязах, че си изостанала — усмихва се той.
Карлос се обръща към Сага, но изглежда не знае как да постъпи, дали е подходящо да се здрависва със самодива, или не. Избира да направи крачка напред и да разтвори ръце в приканващ жест.
— Заповядай — казва със странно писклив глас.
— Благодаря — отвръща тя.
— Вече си се срещнала с Юна Лина.
Сага стои с решителен поглед и стиснати устни, лъскавата й дълга коса се спуска до талията. Яркият белег, който пресича едната вежда, се откроява върху лицето й.
— Чувствайте се като у дома си — казва високо Карлос и почти успява да разведри обстановката.
Сага сяда сковано на стола до Юна. Карлос оставя на бюрото лъскав бележник с надпис „Стратегии за сработване на отделите“. Вернер вдига шеговито ръка като ученик, преди дълбокият му глас да прозвучи в стаята:
— Формално погледнато цялото разследване е в ръцете на разузнаването — казва той. — Но без Националната полиция и Юна Лина не бихме постигнали напредък в това разследване.