Светлана подскача пъргаво на ринга, дясната й ръка напира настървено. Толкова иска да победи Сага, че губи синхрона, решена да приключи с един или няколко прави десни удара.
Мисли си, че Сага е достатъчно замаяна, за да може да пробие с удар защитата й. Но Сага Бауер не се отпуска, напротив — крайно концентрирана е. Подскача на място, чака връхлитащия противник, вдига ръкавиците пред лицето си, сякаш иска само да се защитава. Но точно в подходящия момент прави изненадваща маневра и със странична стъпка напред се изплъзва от линията на нападателя. Сага се озовава встрани, но събира цялата сила на движението в един удар, насочен право към слънчевия сплит на противника.
Чувства през ръкавицата ръба на протектора на гърдите на Светлана, когато тялото й се огъва напред. Следващият удар е неточен, Сага среща самото теме, но третият е направо идеален, отдолу, малко над устата, и много силен.
Главата на Светлана се обръща назад. Пот и сополи пръскат по посока на удара. Тъмносиният протектор отлита надалеч. Коленете й се огъват и тя тупва на пода, завърта се в кръг и за миг остава легнала, преди да се раздвижи отново.
След мача, в женската съблекалня Сага Бауер чувства как тялото й бавно се успокоява. Има странен вкус в устата — смесица от кръв и лепило. Трябваше да отлепи със зъби текстилното тиксо около шнура на ръкавиците. Вратичката на металното шкафче, където са дрехите й, е отворена, катинарчето е на пейката. Поглежда се в огледалото и бързо изтрива няколко сълзи. Носът й щипе и пулсира след силния противников удар. Мислеше си за друго в началото на мача: за разговора с шефа си и с шефа на Националната полиция, за решението тя и Юна Лина да си сътрудничат.
На вратичката има лепенка с текст „Ракетите от Сьодертелие“ и снимка на една ракета, която прилича на разярена акула.
Ръцете й треперят, когато сваля шортите, бандажа и бикините, черното бельо и сутиена с протектора на гърдите. Разтреперана влиза в облицованата с плочки баня и застава в една от кабините. Водата се стича по врата и гърба й. Успява да прогони мислите за Юна и изплюва кървава слюнка в канала на пода.
Когато се връща в съблекалнята, там са влезли двайсетина жени. Приключили са тренировката си по ки. Сага не забелязва възхитените им погледи. Тя е много красива. С красотата си омайва всекиго. Може би роднинската връзка с Йон Бауер поражда асоциацията със самодива или фея. Лицето й е приветливо и хармонично, без грим, очите — големи и сини като лятно небе. Висока е метър и седемдесет, с изящни крайници, въпреки напомпаните с кръв мускули и синините. Прилича по-скоро на балерина, а не на елитна боксьорка и комисар от разузнаването.
Легендарният илюстратор на приказки и художник Йон Бауер имал двама братя: Ялмар и Ернст. Най-малкият, Ернст, е прадядо на Сага. Все още си спомня как дядо й разказвал за баща си и мъката му, когато прочутият му по-голям брат Йон се удавил заедно със съпругата си Естер и малкия им син през една ноемврийска вечер в езерото Ветерн, само на стотина метра от пристанището в Хестхолмен.
Три поколения по-късно картините на Йон Бауер получили странно отражение в действителността. Сага напомня на всички блестящата принцеса Тувстар, застанала, без да се страхува, пред големия, мрачен трол.
Сага знае, че е кадърен комисар, макар че досега не е довела докрай собствено разследване. Свикнала е да й отнемат работата, свикнала е да я изхвърлят след седмици ангажимент, свикнала е да бъде прекалено защитена и пренебрегвана в акции.
Свикнала е, но това не означава, че й харесва.
Първо е завършила Полицейската академия с много добри резултати, после е получила специално образование по контратероризъм в Охранителна полиция, успяла е да стане комисар и да се посвети на разследващи и оперативни задачи. През цялото време се е квалифицирала и е тренирала физиката си. Бягаше ежедневно, тренираше със спаринг-партньор и участваше в мачове поне два пъти седмично, а всяка седмица тренираше стрелба със своя глок 21 и снайперовата пушка MSG-90A1.
Сага живееше със Стефан Юхансон, който свиреше на пиано в джазгрупата „Ред Боп Лейбъл“, издала седем компактдиска в „Ей Си Ти Мюзик“. Печелила бе и „Грами“ за меланхоличните импровизации в албума „Година без Есбьорн“. Щом се прибереше вкъщи от работа или тренировка, Сага се изтягаше на дивана, хапваше желирани бонбони и гледаше някой филм с изключен звук, докато Стефан свиреше на пианото с часове.