Оглежда се в огледалото до вратата на гардероба. Разхлабва вратовръзката си и сяда на ръба на леглото в другия край на стаята. Нещо шуми в радиатора и му се струва, че през стените долавя откъслечни звуци от мелодия.
Музиката идва от съседния апартамент на по-малкия му брат. „Самотна цигулка“, мисли си той и свърза частите във фантазията си. В съзнанието си чува Соната №1 за цигулка от Бах в сол минор, въведението, адажиото, но далеч по-плавно от общоприетото. Аксел не чува само тоновете, които трябва да чуе, а се наслаждава и на всеки извисяващ се обертон и случаен удар по ръба на цигулката.
Пръстите му треперят с промяната на темпото, ръцете му жадуват да докоснат инструмента. Толкова отдавна не се е случвало пръстите му да тръпнат заедно с музиката, да шарят по струните нагоре по грифа.
Мелодията в главата му утихва с иззвъняването на телефона. Става от леглото и разтърква очи. Толкова е уморен, почти не е спал последната седмица.
От номера проличава, че го търси някой от Кабинета на правителството. Прокашля се, преди да отговори със спокоен глас:
— Аксел Рисен.
— Казвам се Йорген Грюнлихт и съм председател на правителствената работна група по външна политика, както сигурно знаеш.
— Добър вечер.
— Съжалявам, че се обаждам в такъв късен час.
— Бях буден.
— Предполагах — добавя Йорген Грюнлихт и изчаква, преди да продължи. — Току-що приключи извънредната среща на ръководството, на която взехме решение да се опитаме да те привлечем за поста генерален директор на Инспектората за стратегически продукти.
— Разбирам.
Телефонът млъква за миг. После Грюнлихт бързо казва:
— Предполагам, че знаеш за случилото се с Карл Палмкруна.
— Само от вестника.
Председателят добавя нещо, което Аксел не може да разбере, преди другият да продължи на висок глас.
— Запознат си с дейността ни и теоретично би могъл, ако приемеш предложението ни, да навлезеш доста бързо.
— Трябва да приключа със задачите си за ООН — отговаря Аксел.
— Това проблем ли е? — пита председателят неспокойно.
— Не.
— Прегледай условията, но… всичко подлежи на обсъждане — пояснява Грюнлихт. — Както разбираш, имаме голямо желание да те посрещнем в екипа, безсмислено е да го превръщаме в тайна.
— Нека си помисля.
— Какво ще кажеш за среща утре сутрин?
— Нещо спешно?
— Винаги се бавим колкото е нужно — отвръща Грюнлихт. — Но, разбира се, с оглед на случилото се… Министърът на търговията ни напомни за едно начинание, проточило се вече доста време.
— За какво става дума?
— Нищо особено… касае се за разрешително за износ. Предварителното становище беше положително, Съветът по контрол на износа си свърши работата, дискусиите са приключили, но Палмкруна не успя да го подпише.
— А трябвало ли е? — пита Аксел.
— Само генералният директор може да одобри износ на средства за отбрана и продукти с двойно предназначение — пояснява Йорген Грюнлихт.
— Но и правителството одобрява определени сделки, нали?
— Ако генералният директор на Инспектората за стратегически продукти вземе решение да предаде досието на правителството.
— Разбирам.
Единайсет години Аксел Рисен работи като инспектор на военна продукция в старата система, за Министерство на външните работи, преди да му гласуват доверие в органа на ООН — Служба по въпросите на разоръжаването. Понастоящем е старши консултант в Отдела за анализ и оценка. Само на петдесет и една години е, прошарената му коса е все още гъста. Чертите му са правилни и приятни. Почернял е след почивката в Кейптаун, където с наета платноходка бе обикалял самичък зашеметяващия, стръмен бряг.
Аксел отива в библиотеката, сяда на фотьойла за четене, притваря натежалите си клепачи и започва да мисли за смъртта на Карл Палмкруна, за която бе съобщено в сутрешния „Дагенс нюхетер“. Трудно можеше да се разбере какво се е случило, но нещо в текста намекваше, че случилото се е неочаквано. Ако беше болен, щеше да се разчуе. Аксел си мисли за многобройните им срещи през годините. И двамата бяха ангажирани като експерти в изготвянето на законопроект, довел до решението на Парламента да слее Инспектората по военна продукция и стратегическия контрол на износа на Министерския съвет в една служба: Инспекторат за стратегически продукти.