5.
Отдел „Убийства“
Вече е първата седмица на юни и дни наред стокхолмчани се събуждат прекалено рано. Слънцето изгрява в три и половина и окъпва в светлина нощта. Началото на лятото е необичайно топло. Дивите череши и люляците са цъфнали наведнъж. Натежали цветове пръскат аромат от парка „Крунуберг“ чак до входа на полицията.
Националната полиция е единственото централно оперативно звено в Швеция, което се занимава с престъпления от тежък характер както у дома, така и в чужбина.
Шефът, Карлос Елиасон, е вперил поглед в стръмните склонове на парка, застанал до ниския прозорец на осмия етаж. Набира номера на Юна Лина, но за пореден път се свързва с гласовата поща, прекъсва разговора, оставя телефона на бюрото и поглежда часовника.
Петер Неслунд влиза в кабинета на Карлос и кашля предпазливо, спира се и се навежда към лозунга: „Ние охраняваме, залавяме и тревожим“.
От съседната стая се чува досаден телефонен разговор около европейските заповеди за арест и Шенгенската информационна система.
— Полок и момчетата му скоро ще бъдат тук — докладва Петер.
— Гледам часовника — казва Карлос.
— Сандвичите все пак са готови — добавя Петер.
Карлос е принуден да се усмихне и да попита:
— Разбра ли, че набират персонал?
Лицето на Петер пламва, той свежда поглед, овладява се и пак поглежда нагоре.
— Разбрах… Можеш ли да се сетиш за друг по-подходящ за отдел „Убийства“? — пита той.
Същият този отдел се състои от шестима експерти, които разследват убийства в цяла Швеция. Работят много систематично с помощта на метод, известен със съкращението ПРТП — полицейско разследване на тежки престъпления.
Натоварването на постоянните сътрудници е огромно. Толкова са заети, че почти никога нямат време да се съберат в полицията.
Петер Неслунд излиза от кабинета. Карлос сяда на стола и разглежда декоративните рибки в аквариума. В мига, в който се протяга към буркана с храната, иззвънява телефонът.
— Да — отговаря той.
— Качват се — съобщава Магнус от пропуска.
— Благодаря.
Прави последен опит да се свърже с Юна Лина, преди да стане и да излезе. В коридора чува звън и вратите на асансьора се плъзват безшумно. Когато вижда сътрудниците на отдел „Убийства“, в главата му изниква спомен от концерт на „Ролинг стоунс“, който бе посетил преди години с няколко колеги. Групата, появила се на сцената, приличаше на разпасани бизнесмени. Също като сътрудниците на отдела всички носеха тъмни костюми и вратовръзки.
Начело е Натан Полок с посивяла коса на конска опашка, следван от Ерик Ериксон с очила с диаманти, причина за прякора „Елтон“, зад тях се влачи Никлас Дент заедно с П. Г. Бунденсон, последен е криминалистът Томи Куфоед, прегърбен и начумерен, забил поглед в пода.
Карлос ги въвежда в заседателната зала. Оперативният шеф Бени Рубин вече е седнал зад кръглата маса с чаша кафе и ги чака. Томи Куфоед взима ябълка от кошницата с плодове и отхапва звучно. Натан Полок го поглежда с усмивка и поклаща глава, докато той учуден се сепва по средата на хапката.
— Добре дошли — започва Карлос. — Радвам се, че всички сте имали време и възможност, защото ни чакат важни точки в дневния ред.
— Не трябваше ли и Юна Лина да присъства? — пита Томи Куфоед.
— Да — колебливо отговаря Карлос.
— Винаги прави каквото си иска — намесва се Полок.
— Юна разнищи убийството в Тумба миналата година — напомня Томи Куфоед. — Не ми излиза от главата, беше толкова уверен… знаеше последователността на действията на убиеца.
— Противно на проклетата логика — усмихва се Елтон.
— Познавам повечето тънкости в занаята — не спира Томи Куфоед. — Но Юна само влезе и погледна следите от кръв, умът ми не го побира…
— Навързал е нещата — обажда се Натан Полок. — Степента на насилие, напъните, стресът, действията на уморените стъпки в къщата, съпоставени със стъпките в съблекалнята.
— Все още не мога да повярвам — мърмори Томи Куфоед.
Карлос прочиства гърлото си и свежда поглед към неформалния дневен ред.
— Морската полиция съобщи тази сутрин, че един рибар е открил мъртва жена.