Стадото сякаш онемя. Ровините под Вуковски връх мълчаха посърнали — ехото от звънците беше потънало вдън земя. Левтерчо гледаше кехаята с осиротяла душа. Дойчин стоеше със занесен поглед. Малчуганът не можеше да си представи, че той буден сънува онова съзвучие.
След няколко дни отново дойде чорбаджията. Кехаята го посрещна възбуден и му връчи парите от продажбата. Той ги преброи два пъти. Беше доволен от сделката. Попита предпазливо:
— Колко прит требе да додадем?
Дойчин махна ръка.
— Нищо работа, още стотина лева. За секи случай, ако не ми стигнат. Колко пари ми останат, че ти ги върнем.
Чорбаджията не се съмняваше в честността на ратая, та разчеса брадясалото си лице, върна парите от продажбата, добави искания прит и потегли. Кехаята го спря.
— Че ми требе кон и два чувала. И ако може син ти утре да пасе стоката, ние с Левтерчо че одиме за новите звонци.
— Добре — съгласи се чорбаджията.
На другия ден кехаята и помощникът му потеглиха за града. Дойчин не спа цялата нощ, та очите му бяха хлътнали и трескави. Вървяха пеша. Левтерчо водеше коня. На възбог пееха чучулиги. Малчуганът вдигаше глава да ги види. Кехаята подметна:
— Нема да ги видиш, много са високо. По-добре слушай! Чучулигата пее от сърце повече от секо друго пиле. Славейчето, да кажем, е най-голем майстор, ама от време на време току спре, като да очаква да му рекат: Бравос, най те бива! На чучулигата бравос не й требе. Пее, пее, забравя се. Понекогаш й се пукне сърцето и като камък тупне на земята.
Дойчин възприемаше света най-вече със слух. Можеше да различава шума на тополата от шума на габъра. Разпознаваше кога пее славей, кога го имитира кос, колкото и сполучлива да е имитацията. Понякога слушаше с часове спяването между потока край овчарската кошара, щурците, лекия нощен ветрец и чухалчето. Дори характера на хората определяше по гласовете им.
Навлязоха в града около обед. Намериха звънчарницата и влязоха вътре. Посрещна ги дребен плешив продавач. Като видя едрия и както му се стори, недодялан селянин, подметна присмехулно:
— Какво ще обичате, господин овчар?
Дойчин огледа окачените навсякъде звънци и отвърна високо:
— Звонци.
Плешивият направи широк кръг с ръка.
— Ами, заповядай, „звонци“ колкото искаш.
Кехаята заоглежда. Бяха различни по големина. Опитваше да определи оня звънец, който ще се „сглася“ с неговия кавал. Оттам щеше да започне настройката на жадуваната хармония от просъниците му. Кавалът беше, така да се каже, камертонът му. Само че той не го наду, за да извади от него своето „ла“ — имаше го в главата си. Хора с абсолютен слух не се намират под път и над път. Чувал съм, че такъв слух е притежавал Моцарт.
След дълго взиране Дойчин най-после откачи един звънец и леко го полюшна. Звънецът прозвъня, но той го остави на тезгяха пред продавача и издума стеснено:
— Пукнат е.
Плешивият се обади:
— Какво! Пукнат ли? Главата ти е пукната!
— Пукнат е — още по-стеснено отвърна кехаята.
Продавачът заоглежда звънеца.
— Къде е пукнат? Да беше го погледнал поне!
Дойчин промърмори:
— Нема що да гледам. Чуем го.
Плешивият гневно тръсна звънеца на тезгяха. Кехаята пристъпи от крак на крак, взе го, взря се във вътрешността му и посочи с показалец:
— Те тука! Погледни!
Продавачът видя пукнатината, но не повярва на очите си. Обърна звънеца към светлината — пукнатината личеше по-ясно. Не каза нищо, а откачи друг звънец със същите размери и със страхопочитание го подаде на купувача. Дойчин полюшна новия звънец. Лицето му просветна от задоволство. Плешивият въздъхна с облекчение и вече беше готов да му предложи най-доброто в магазинчето.
Кехаята избра втори звънец и го „сгласи“ с първия. Донесе още два. Не му стигнаха двете ръце, та ги даде на Левтерчо. Четирите звънци запяха в тясната звънчарница. Очите на Дойчин припламнаха — беше намерил ядрото на сънуваната хармония. Подаде два звънеца и на плешивия. Той ги пое с готовност и залюшка отривисто. Минувачи надникнаха в магазинчето. Един от тях подвикна на продавача:
— Днеска комай имаш алъш-вериш, а?
— Имам, имам — извика плешивият, — влизай да помагаш! Трябват повече ръце!
Човекът влезе. Помамени от приятното съзвучие, влязоха и останалите. Звънчарницата се оказа тясна, та излязоха на тротоара. Кехаята овеси на китките на новопристигналите различни по размери звънци. Улицата се огласи. Събра се народ.