— Ако имате в семейството ви поне една жена, защо, за бога, не ви накара да се подстрижете?
— Няма жена — рече той. После, докато очите му нахълтваха в мен като хрътки в чужд двор, изненадващо произнесе: — Затова идвам при теб.
— И не ви накара да изправите рамене — добавих. — Ни една ли няма? Но имате дом. Чувам, че имате къща и добро стопанство. Където живеете сам и сам се справяте, така ли е? — Той продължава да ме гледа и да върти шапката в ръцете си. — Нова къща — наблегнах. — Имате ли намерение да се жените?
Той повтори, забол очи в моите:
— Затова идвам при теб.
По-късно ми каза:
— Нямам близки. Тъй че няма да си имаш ядове. При теб сигурно не е така.
— Не е. Аз имам близки. В Джеферсън.
Лицето му леко помръкна.
— Да, имам малко стопанство. Пестелив съм; носи ми се име на добър и честен човек. Знам какви са градските хора, но може би, като си поговорят с мен, твойте…
— Може да те изслушат — прекъснах го, — само че трудно ще си поговориш с тях. — Той се взря неразбиращо в лицето ми. — В гробището са.
— Но с живите ти роднини ще е различно.
— Едва ли — отвърнах. — Не знам. Никога не съм имала различни.
Така взех Анс. И когато разбрах, че Каш е в мен, разбрах, че животът е ужасен и че това е отговорът на ужаса от живота. Тогава открих, че думите са безполезни; че думите никога не изпълват онова, което се опитват да кажат. Когато той се роди, разбрах, че думата „майчинство“ е съчинена от някой, който е имал нужда от дума за това, защото онези, които имат деца, пет пари не дават съществува ли такава дума или не. Разбрах, че думата „страх“ е измислена от някой, който никога не е изпитвал страх; „гордост“ от някой, който не е имал гордост. И разбрах, че не е заради мръсните им носове, а защото трябваше да се използваме едни други с думи като паяци, увиснали на уста от някоя греда, които се люлеят и увиват, но никога не се докосват, и че само чрез ударите на пръчката моята кръв и тяхната кръв могат да потекат в една струя. Разбрах, че беше така, не защото моята самота трябваше отново и отново, всеки ден, да бъде насилвана, а защото никой не я бе насилвал, преди да се появи Каш. Даже нощем Анс.
Той също си имаше дума. Наричаше това любов. Но аз отдавна бях свикнала с думите. Знаех, че тази дума е като другите: просто калъп за запълване на липса; че когато настъпи часът, нямаш потребност от дума за това, не повече, отколкото за гордостта и страха. Каш не изпитваше необходимост да я казва на мен, нито аз да я казвам на него, и си рекох, щом Анс толкова иска, нека си я употребява. И тъй нещата стояха Анс или любов; любов или Анс; нямаше значение.
Мислех същото дори когато лежах с него в мрака, а Каш спеше в люлката до ръката ми. Мислех си даже, че ако той се събуди и заплаче, щях да накърмя и него. Анс или любов: нямаше значение. Самотата ми беше изнасилена, а сетне отново събрана в цялост от изнасилването: време, Анс, любов и каквото си поискаш извън този кръг.
После открих, че нося Дарл. Отначало не исках да повярвам. След това вярвах, че ще убия Анс. Чувствах се, все едно ме беше изиграл, скрит в думата като зад хартиен параван, беше ми забил през него нож в гърба. Но по-късно осъзнах, че съм изиграна от думи, които са далеч по-стари от Анс или любовта, и че същата дума е изиграла и Анс, а моето отмъщение ще е той никога да не узнае, че си отмъщавам. И когато се роди Дарл, поисках от Анс да ми обещае, като умра, да ме откара в Джеферсън, защото проумях, че баща ми е бил прав, въпреки че не е могъл да знае, че е прав, както аз не можех да зная, че греша.
— Глупости — отряза Анс, — ние с теб далеч не сме свършили с разплода, направили сме само две.
Не разбра, че в този миг умря. Понякога лежах до него в тъмното, слушах земята, сега моя плът и кръв, и мислех: Анс. Защо Анс. Защо си станал Анс. Мислех за името му, докато видях думата като форма, като съд, а него съгледах да се втечнява и излива в съда като студена меласа, потекла от мрака да напълни гърнето и то да застине неподвижно: знаменателна форма, дълбоко безжизнена като празна рамка на врата; а после установих, че съм забравила името на гърнето. И си помислих: формата на моето тяло, там, където някога бях девица, има форма на и не можех да си представя Анс, не можех да си спомня Анс. Не защото вече се виждах като недевица, а защото бях станала трима. И затова че щях да мисля за Каш и Дарл по същия начин, докато имената им не умрат, не се втвърдят във форми и не изчезнат, та аз да кажа, добре. Няма значение. Няма значение какви са им имената.