Пред портата той дръпна юздите на коня. Там ни чакаше Армстид. Ние спряхме, той слезе от коня и свалихме Каш, пренесохме го в къщата, където мисис Армстид вече беше приготвила легло за него. Оставихме ги с Дюи Дел да го съблекат.
Последвахме тате до каруцата отпред. Той се качи на нея и я вкара в двора, а ние влязохме след него пеш. Това, че бяхме вир-вода, се оказа в наша полза, щото Армстид рече:
— Заповядайте вътре. Онова можете да го оставите там.
Той пристъпваше след нас и водеше коня, спря при каруцата, стискаше поводите в ръка.
— Благодаря — отговори тате. — Ще се сместим под сайванта. Знам, че се натрапихме.
— Добре сте дошли в къщата — повтори Армстид.
Беше си възвърнал дървеното изражение; дръзката, враждебна, помръкнала и вцепенена физиономия, лицето и очите му сякаш бяха от два цвята дърво, ама този път разменени, което трябваше да е тъмно, станало бледо, което трябваше да е бледо, станало тъмно. Ризата му засъхваше, но при движение още лепнеше по него.
— Тя щеше да ти е благодарна — каза тате.
Разпрегнахме мулетата и избутахме каруцата под сайванта. Едната му страна беше изцяло открита.
— Тук няма да ви навали — рече Армстид. — Но ако искате…
В дъното на обора намерихме някакви ръждясали ламарини от покрив. Взехме две и запречихме липсващата стена.
— Заповядайте вкъщи — каза Армстид.
— Благодаря ти — отвърна тате. — Много ще ти бъда признателен, ако им дадеш по един залък.
— Разбира се — каза Армстид. — Щом подреди Каш, Лула ще приготви вечерята.
Той се бе върнал при коня и сваляше седлото, при всяко движение влажната му риза припляскваше от лепненето.
Тате не искаше да влезе в къщата.
— Ела да хапнеш нещо — покани го Армстид. — Почти сме готови.
— Нищо не мога да сложа в уста — отговори тате. — Благодаря ти.
— Влез да се изсушиш и да се подкрепиш — повтори Армстид. — Онова е на сигурно там.
— Добре, заради нея — рече тате. — Ще хапна заради нея. Вече нямам мулета, нямам нищо. Но тя ще е благодарна на всички вас тук.
— Няма за какво — рече Армстид. — Хайде, момчета, влизайте и се изсушете.
След като Армстид почерпи тате с едно питие, той се почувства по-добре, но когато ние отидохме да видим как е Каш, оня не дойде с нас. Обърнах се да погледна, той вкарваше коня в обора, даже вече говореше как щял да се сдобие с нови мулета и до започването на вечерята божем си ги беше купил. Той е там, в обора и гъвкаво лавира около разфучалия се лъснал пумпал, докато влязат заедно в клетката. Покатерва се на яслата и смъква наръч сено, излиза от клетката, търси и намира чесалото. Връща се, ловко избягвайки размазващия къч, и застава насреща му, където конят не може да го досегне. Започва сръчно да го трие с чесалото, като прави умели акробатики в радиуса на конското чифте, и му шепне мръсни и гальовни псувни. Главата на коня рязко отскача назад, зъбите се оголват, очите му лудо се въртят в здрача като стъклени топчета по ярка кадифена покривка, а той го млати с гърба на чесалото по муцуната.
Армстид
Абе още преди да му дам втора глътка уиски и да приготвят вечерята, той все едно си беше купил вече двойка мулета на кредит от не знам кого си. А дотогава пресяваше, избираше, разправяше как не харесвал еди-кой си чифт и нямало да си даде парите за нищо купено от случаен човек, дори и да е само кокошарник.
— Що не пробваш при Сноупс? — подхвърлих му. — Той има няколко чифта. Може някой да ти легне на мярката.
Той примлясна, впери очи в мен, като че ли аз бях собственикът на единствения впряг в околността и не исках да му го продам, а аз бях наясно, че най-вероятно от двора ми щяха да ги изкарат само мойте мулета, ако изобщо. Ама не знам какво щяха да правят с тях, ако ги вземат. Литълджон ми беше казал, че дигата при стопанството на Хали е залята на цели две мили и единственият начин да се стигне до Джеферсън е като се заобиколи през Мотсън. Това си засягаше Анс.
— С него човек трудно се спазарява — казва и примлясва.
Наливам му още едно след вечеря и той леко се ободрява. Смяташе да се върне под сайванта и да будува при нея. Може да си е представял, че ако просто стои там, в готовност да тръгне, Дядо Коледа ще му донесе чифт мулета.
— Но мисля, че ще го предумам — оживява се. — Ако човек има в жилите си поне капка християнска кръв, ще подаде ръка на ближния в беда.