Не исках да я пришпорвам, но тук не разполагаме с толкова време като там на село.
— Женската неволя — рече тя.
— О — възкликнах, — това ли било? — Помислих си, че може да е по-малка, отколкото изглежда, и да се е уплашила от първото течение, или да й е дошло не съвсем нормално, както често се случва при младите девойки. — Къде е майка ви? — попитах. — Нямате ли майка?
— Навън е в каруцата — отвърна.
— Защо не поговорите с нея, преди да вземете някакво лекарство? — подсказах. — Всяка жена може да ви разкаже за това. — Тя ме изгледа, аз също я загледах и след малко попитах: — На колко години сте?
— На седемнайсет.
— О! — учудих се. — Пък аз си помислих, че може би сте… — Тя ме наблюдаваше. Абе то като ги гледаш в очите, всяка жена е без възраст и знае всичко на света, както и да е. — На вас как ви идва, редовно или нередовно?
Тя отмести погледа си от мен, но не помръдна.
— Да — каза. — Така мисля. Да.
— Кое от двете все пак? — попитах. — Не знаете ли? — Да, престъпление е и е жалко, но в края на краищата винаги ще намерят от кого да го купят. Стоеше тъй и не ме поглеждаше. — Искате нещо да го спрете? Това ли е?
— Не — отвърна. — Там е работата. То вече е спряло.
— Моля, какво… — Беше свела лице, хрисима, както постъпват всички те, когато си имат работа с мъж, а той представа си няма къде ще удари следващата мълния. — Не сте омъжена, нали? — попитах.
— Не съм.
— Аха. И откога е спряло? Да не би от пет месеца?
— Само от два — отговори.
— Е, в моята дрогерия няма нищо подходящо за вас — казах, — освен ако не желаете да си купите биберон. А моят съвет е да си купите точно това и да се приберете вкъщи, и да кажете на татко си, ако имате татко, и да го пуснете да накара еди-кой си да ви извади брачно свидетелство. Ще искате ли нещо друго?
Тя стоеше като закована и не ме поглеждаше.
— Имам пари да ви платя — рече.
— Ваши ли са парите, или той е постъпил като истински мъж и ви е дал пари?
— Той ми ги даде. Десет долара. Каза, че ще стигнат.
— В моя магазин няма да са ви достатъчни нито хиляда долара, нито десет цента — смъмрих я. — Последвайте съвета ми, идете си вкъщи и кажете на баща си или на братята си, ако имате братя, или ако щете, на първия човек, когото срещнете на пътя.
Тя не помръдваше.
— Лейф каза, че мога да си купя от дрогерията. И поръча да кажа, че нито той, нито аз ще кажем на някого, че сте ни продали, никога.
— А на мен ми се иска вашият скъпоценен Лейф да бе дошъл лично да го вземе, това ми се иска. Знам ли: може би тогава щях да изпитам капка уважение към него. Сега си вървете и му предайте какво съм ви казал — ако още не е преполовил пътя до Тексас, в което не се съмнявам. Аз, който съм уважаван съдържател на дрогерия, поддържам магазин, отгледал съм семейство и съм енориаш в този град от петдесет и шест години. Иде ми лично да уведомя вашите, само да знаех кои са.
Сега тя отново ме погледна с безизразния поглед и лице от първия миг, когато я зърнах през витрината.
— Аз не знаех — измънка. — Той ми каза да взема нещо в дрогерията. Обясни ми, че може да не искат да ми го продадат, но за десет долара и ако им обещая на никого никога да не кажа…
— Нали не ви е пратил точно в тази дрогерия — прекъснах я. — Ако е направил такова нещо или е споменал името ми, ще му се наложи да доказва. Само още веднъж да изрече такова нещо и ще види как ще го подгоня с цялата сила на закона, предайте му думите ми.
— Може би ще ми дадат в някоя друга дрогерия?
— Не искам да знам. Аз, това е… — Тогава я погледнах. Да, труден е животът им; понякога мъжът… ако изобщо има извинение за греха, което не може да бъде. А и животът не е създаден да е лек за хората: иначе нямаше да имат причина да са добри и да умират. — Вижте сега — казах й. — Избийте си тази мисъл от главата. Бог ви е дал това, което имате, дори да е използвал дявола, за да го стори, затова оставете Той да го вземе от вас, ако такава е волята Му. Върнете се при Лейф и с тия десет долара вървете да се ожените.
— Лейф каза, че мога да намеря нещо в дрогерията — рече тя.
— Ами идете и намерете — отсякох. — Но няма да е в тази.
Тя си тръгна с нейния пакет в ръце, провличайки едва чуто стъпала по пода. Отново се замота в мрежата и излезе. Видях я през витрината да се отдалечава по улицата.