— Познайте от три пъти и после ще ви кажа — отговарям.
На нея окото й не мига.
— Трябва да предприема нещо — настоява. Оглежда се назад, наоколо и после погледът й пробягва по входната врата. — Затова първо ми дайте лекарството.
— Значи сте готова на момента? — питам. — И на място?
— Дайте ми първо лекарството — не отстъпва.
Тъй че взех една разграфена стъкленичка, извърнах се с полугръб към нея и избрах гарафа с подобаващ вид, то иначе ако държиш на видно място отрова в съдове без етикети, при всички положения затворът не ти мърда. Миришеше на терпентин. Отлях в стъкленичката и й я подадох. Тя я помириса, гледайки ме през стъклото.
— Мирише на терпентин — забелязва.
— Ами да — отвръщам. — Това е началото на лечението. Елате пак довечера в десет, ще ви дам останалото и ще извърша операцията.
— Операция ли? — казва тя.
— Няма да боли. Подлагали сте се и преди на тази операция. Вероятно сте чували за клин клин избива?
Тя ме гледа.
— Ще подейства ли? — пита.
— Няма начин да не подейства. Ако дойдете, ще ви оправя.
И тъй тя изпи каквото и да имаше в стъкленичката, без окото й да трепне, след което си тръгна. Аз минах в предната част.
— Намаза ли? — пита Джоди.
— Какво да намажа? — казвам.
— Хайде де — вика. — Няма да ти тегля думите с ченгел.
— А, от нея ли? — казвам. — Тя просто поиска едно обикновено лекарство. Хванала е лоша дизентерия и се стеснява да говори за това пред непознати.
Както и да е, това беше моята нощ, затова помогнах на дъртофела да отчете касата, нахлупих му шапката на главата и в осем и половина вече го изпровождах от магазина. Вървях с него до ъгъла и го проследих, докато не отмина следващите две улични лампи и не изчезна от погледа ми. После се върнах в магазина и чаках до девет и половина, изгасих осветлението отпред, заключих вратата и оставих запалена само една лампа отзад, върнах се при шкафа, напълних шест капсули с талк и поразтребих мазето, бях напълно готов.
Тя дойде точно в десет, преди часовникът да отброи. Отворих й и влезе с бърза крачка. Аз огледах, навън нямаше никой, само едно момченце в гащеризон седеше на бордюра.
— Искаш ли нещо? — попитах го.
То не отговори, просто ме зяпаше. Заключих вратата, угасих лампата и отидох отзад. Тя чакаше. Сега не ме поглеждаше.
— Къде е? — попита.
Подадох й кутийката с капсулите. Тя я подържа в ръка да изучи хапчетата.
— Сигурен ли си, че ще подействат?
— Сигурен съм. Щом поемеш другата част от лечението.
— Къде ще я поема? — пита тя.
— Долу в мазето — отговарям.
Вардаман
Сега тя е по-широка и по-светла, но магазините са тъмни, защото всички са се прибрали у дома. Магазините са тъмни, но като минаваме, по прозорците притърчат светлини. Лампи има в дърветата около зданието на съда. Накацали са по клоните като кокошки, ама съдът е тъмен. Часовникът отгоре му гледа на четирите страни, защото той не е тъмен. И луната не е тъмна. Не много тъмна. Дарл той замина за Джаксън е мой брат Дарл е мой брат. Само то беше от другата страна, бляска на релсите.
— Хайде да пресечем, Дюи Дел — казвам.
— Защо? — пита Дюи Дел. Релсите лъщят и обикалят цялата витрина, то е червено на релсите. Тя каза, че той няма да го продаде на градските момчета. — За Коледа ще е там — твърди Дюи Дел. — Ще трябва да почакаш отново да го донесе.
Дарл замина за Джаксън. Много хора не отидоха в Джаксън. Дарл е мой брат. Моя брат замина за Джаксън.
Докато вървим, светлините се въртят в кръг, накацали са по дърветата като кокошки. На всички страни едно и също. Крият се зад съда и тогава не можеш да ги видиш. Затова пък ги виждаш в черните прозорци оттатък. Всички са се прибрали у дома освен ние с Дюи Дел.
Тръгна с влака за Джаксън. Брат ми.
В магазина свети една лампа, далече в дъното. На витрината има две грамадни чаши с газирана вода, червена и зелена. Не могат да ги изпият и двама големи мъже. И две мулета не могат. И две крави не могат. Дарл
Някакъв мъж се показва на вратата. Гледа Дюи Дел.
— Ти чакай тук — казва Дюи Дел.
— Защо да не вляза? И аз искам да вляза.
— Ще чакаш тук — заповядва тя.
— Добре де.
Дюи Дел влиза.
Дарл е мой брат. Дарл се побърка
Да вървиш е по-тежко, отколкото да седиш на земята. Той стои на отворената врата. Поглежда ме.
— Искаш ли нещо? — пита ме.
Косата му е зализана. Понякога и косата на Джуъл е зализана. Косата на Каш не е зализана. Дарл замина за Джаксън моя брат Дарл На улицата той изяде един банан. Нали предпочиташе банани? — рече Дюи Дел. Почакай до Коледа. Тогава ще го сложат. И тогава ще можеш да го гледаш. Значи ще ядем банани. Двамата с Дюи Дел ще си вземем пълна кесия. Той заключва вратата. Дюи Дел е вътре. Лампата угасва.