— Извинете, ваше превъзходителство — каза той, — откакто съм тук, не е имало никаква карета.
— Да — добави другият, — а сме тук още от обяд.
Не се опитах да споря с тях. Предположих — каквото е мнението ми и досега, — че съм жертва на заговор; че са сложили приспивателно във виното ми, че известно време съм бил в безсъзнание, през което време са откарали каретата ми и са поставили този фургон вместо нея и че са оставили тези селяни да го поправят, като са ги инструктирали какво да отговарят на въпросите. Ако са ме очаквали да пристигна в странноприемницата и всичко е било подготвено, цялата работа не би отнела повече от десет минути.
Затова влязох в странноприемницата, решен да изясня въпроса с мошеника съдържател, но когато се върнах в общото помещение, не можах да го намеря никъде, а другият, който се представи като Кристиан Хаук, заяви, че е съдържателят и че не знае абсолютно нищо за всичко, което изложих по-горе. Нещо повече, на масата, където пиехме виното си с Жарден, четирима кавалерийски улани пиеха бира и играеха карти и твърдяха, че са там от няколко часа.
Нямам никаква представа кому би могла да е нужна такава сложна конспирация, в която са били ангажирани толкова много участници, освен ако нейни подстрекатели не са французите. Ако е така, не разбирам защо са замесени пруски войници.
(Показания на Кристиан Хаук, съдържател, дадени в полицейското управление в Перлебург, 25 ноември 1809 г.)
С ваше разрешение, името ми е Кристиан Хаук и съм съдържател на странноприемница „Меч и скиптър“ вече петнайсет години, а преди мен баща ми и неговият баща от петдесет години и никога не е имало подобно оплакване срещу странноприемницата ми. Ваше благородие, твърде тежко е за един мъж, който поддържа почтена къща, плаща данъците си и съблюдава законите, да го обвинят в подобни престъпления.
Не знам нищо за този господин, нито за каретата му, нито за секретаря му, нито за прислугата му; не съм го виждал до момента, в който не нахлу от двора в странноприемницата, като крещеше и беснееше като луд, и не се развика:
— Къде, по дяволите, е този мошеник съдържателят?
Аз го попитах:
— Аз съм съдържателят; каква причина имате да ме наричате мошеник, господине?
Чужденецът отговори:
— Ти не си съдържателят, с когото сключих сделка преди няколко минути, а тъкмо този мошеник искам да видя. Искам да знам какво, по дяволите, са направили с каретата ми и какво се е случило с моя секретар и прислугата ми.
Опитах се да му обясня, че не знам нищо за това, което ми говори, но той не искаше да ме чуе и ме обвини, че е бил упоен и обран, а хората му били отвлечени. Дори си позволи дързостта да заяви, че той и секретарят му преди по-малко от петнайсет минути седели и пиели вино на масата, на която седяха от обяд четирима подофицери от Трети улански. Всички в стаята ме защитиха, но той не искаше да чуе и само крещеше, че всички сме крадци, мошеници, френски шпиони и не знам още какво, докато не дойде полицията.
Ваше благородие, този човек е луд. Всичко, което ви казах, е истина и е всичко, което знам за този случай, да ме пази Бог.
(Показания на Франц Бауер, прислужник в странноприемницата, дадени в полицейското управление в Перлебург, 25 ноември 1809 г.)
С Ваше разрешение, казвам се Франц Бауер и съм прислужник в странноприемница „Меч и скиптър“, собственост на Кристиан Хаук.
Днес следобед, когато излязох на двора на странноприемницата, за да изхвърля кофа отпадъци върху купчината тор до конюшнята, чух гласове и се обърнах, и видях този господин да разговаря с Вилхелм Бейк и Фриц Херцер, които смазваха фургона си на двора. Той не беше на двора, когато отидох да изхвърля кофата, и си помислих, че трябва да е дошъл от улицата. Господинът питаше Бейк и Херцер къде му е каретата и когато те му казаха, че не знаят, той се обърна и се втурна в странноприемницата.
Доколкото ми е известно, този човек не е бил в странноприемницата преди това, нито пък е имало някаква карета или някои от хората, за които говори той, са били в странноприемницата, нито пък са се случвали някои от нещата, за които говори, тъй като в противен случай щях да знам, защото цял ден бях в странноприемницата.
Когато се върнах вътре, го намерих в общото помещение да крещи на моя стопанин и да твърди, че бил упоен и ограбен. Разбрах, че е луд, и се уплаших да не направи някоя пакост, затова отидох в полицията.
(Показания на Вилхелм Бейк и Фриц Херцер, селяни, дадени в полицейското управление в Перлебург, 25 ноември 1809 г.)