Учителката ме настанява до едно момче, което се казва Зак. Изпитвам облекчение, защото Зак ми се усмихва, докато сядам. Той изглежда забавен с широката си усмивка и раздалечените си предни зъби.
— Аз съм наполовина американец — прошепва ми. — Можеш да разчиташ на мен.
Най-накрая има някого, с когото ще мога да говоря.
Учителката изважда писалката ми от кутията и я слага в ръката ми. Зак ми разрешава да гледам в тетрадката му, но има много за писане и ръката започва да ме боли. Усещам, че на средния ми пръст излиза пришка.
Когато звънецът бие за междучасието, тръгвам със Зак към спортната площадка.
— Баща ми е американец — обяснява ми той. — Запознал се с майка ми, когато американските войници дошли, за да освободят Париж. След като я видял сред тълпата, скочил от камиона и я целунал. Всички американски войници целували френските момичета. — Смее се. — Мама казва, че момичетата били толкова щастливи, заради това че американците ги освободили от нацистите, че отвръщали на целувките им. — Не знам какво да му отговоря и просто му се усмихвам. — Това се е случило през 1944 година, а аз съм роден през 1945 година — добавя гордо.
Значи Зак е с една година по-малък от мен. Предполагам, че са ме сложили в този клас заради лошия ми френски.
Пишка ми се много и краката отново започват да ме сърбят.
— Трябва да отида до тоалетната.
Зак ме поглежда за миг, преди да ми отговори, сочейки към една малка бетонна сграда:
— Тоалетната е ей там.
Хуквам веднага и когато стигам до сградата, виждам, че няколко момчета се мотаят около нея. Знам, че ще ме подложат на изпитание. Минавам покрай тях с високо вдигната глава, избягвайки студените им очи. Вратите на кабинките са отворени и аз виждам дупките в земята. „Няма нищо страшно“, казвам си. Ужасно ми се пишка, защото съм се стискал през цялата сутрин. Освен това ми се иска да си почеша краката. Влизам в една от кабинките и виждам, че на вратата ѝ няма ключалка. В нея мирише силно на урина. Коремът ме присвива и изведнъж усещам, че вече не ми се пишка. Просто искам да изляза навън, но ще ми се наложи отново да мина покрай момчетата. Допускам грешка, като поглеждам към тях.
Те започват да подсвиркват тихо. Не знам какво да направя.
Едно момче ме вкарва в една кабинка, бутайки ме силно. Краката ми се плъзгат по пода. Разпервам ръце и се подпирам на стената. Стената е лепкава. Започва да ми се повдига. Смехът на момчетата кънти в ушите ми.
После звънецът бие и аз чувам, че момчетата се затичват и се отдалечават от тоалетната. Преглъщам, правейки усилия да не повърна. Смъквам надолу панталона си в момента, в който урината потича по краката ми.
Когато се връщам в класната стая, всички пишат мълчаливо. Учителката ми се усмихва и сочи към мястото ми.
— Загуби ли се? — прошепва Зак в ухото ми, след като сядам на чина до него.
Кимвам. Няма да плача. В никакъв случай.
Трябва да препиша още много думи и ми е много досадно. След малко звънецът бие отново.
— Ще се видим след обяда — казва ми Зак, докато излизаме от стаята.
— Какво?
— Ще се видим след обяда — повтаря той.
Трябва да се прибера вкъщи за обяд?
Мнимата майка е застанала пред портата на училището заедно с истинските майки. Виждам, че тя се оглежда, а вените на дългия ѝ врат са изпъкнали. Навеждам глава и се загубвам сред групата. Бих могъл да избягам! Отлагам тази възможност за някой друг път и се оставям да бъда повлечен от другите деца.
По пътя към вкъщи спираме пред хлебарницата, за да купим една франзела. Грабвам хляба от продавачката и докато вървим, чупя залъци от него и ги пъхам в устата си.
Очаквам Мнимата майка да се ядоса, но тя просто ме докосва по рамото.
— Tu as faim après l’école, n’est-ce pas?79
Тя си мисли, че съм гладен, но аз не съм гладен. Просто искам да я ядосам. Когато стигаме до апартамента, влизам веднага в тоалетната в коридора и клякам над дупката. После си мия ръцете, като въртя правоъгълния сапун в тях, докато започвам да виждам единствено пяната. Усещам, че сапунът става все по-малък.
— Сам — провиква се Мнимата майка. — Ça va?80
Стискам силно ръцете си и сапунът се изплъзва от тях. Стъпвам върху него и го размазвам по пода, който става хлъзгав. Тръгвам със залепналия за подметката на обувката ми сапун и продължавам да го размазвам по пода, докато влизам в кухнята. Върша тези лоши неща, защото това ме кара да се чувствам малко по-добре. Никога досега не съм ги вършил и дори не съм си помислял за тях.