— Да ви налея ли още чай? — пита я майката на Зак.
— Не, благодаря. Вече е време да си ходим. Беше ми много приятно. — Сара си поглежда часовника: 6:30! Давид всеки момент ще се прибере и ще се притесни, след като не ги завари у дома. — Извинявам се. — Тя се изправя на крака. — Нямах представа, че е толкова късно. Благодаря ви много за гостоприемството.
Сам си влачи краката, докато вървят към вкъщи. Прави го нарочно, защото вижда, че Сара бърза. Когато спира и поглежда към една витрина, тя го хваща за ръката и го дърпа.
— Allez, Сам. Късно е.
Силата, с която той се съпротивлява, я удивлява. Сара пуска ръката му. Няма смисъл да се бори с него, защото това още повече ще влоши нещата, ето защо се прави, че също разглежда витрината. Тя знае, че след малко Сам ще се отегчи.
След две минути Сам тръгва отново и Сара се прави, че не е нужно да бързат.
Когато влизат в апартамента, виждат, че Давид е застанал зад вратата.
— Къде бяхте?
Сара усеща, че Сам се вцепенява до нея.
— Самюел си намери приятел в училище. Запознах се с майката на момчето и тя ме покани на goûter.
Тя вижда, че Давид въздъхва тежко.
— Притесних се.
Сара докосва ръката му.
— Извинявай, не забелязах, че е станало толкова късно.
— Няма нищо. Радвам се, че си прекарала приятно. Какво правихте?
— Пихме чай и си говорихме.
Сам се шмугва в стаята си.
— Ще отида да му кажа „здрасти“ — изрича Давид.
Сара тръгва след него по коридора към стаята на Сам. След като Давид почуква на вратата, и двамата влизат в стаята, Сам вдига очи от бюрото и пъха бързо един лилав лист хартия в чекмеджето му.
— Bonsoir, Самюел. — Давид се прави, че не е забелязал нищо, но Сара се чуди какво пише на листа. — Alors, c’était comment, l’école aujourd’hui?85
Давид влиза по-навътре в стаята. Сам поглежда към него, а после към Сара и отново към него.
— Добре — изрича най-накрая.
— Bien, bien. — Давид се усмихва. — C’est une bonne nouvelle. Je suis content.86
Сара излиза от стаята, за да приготви вечерята. След няколко минути Давид влиза в кухнята.
— Изглежда по-щастлив, откакто започна да ходи на училище. Бях сигурен, че общуването с деца на неговата възраст ще му бъде от полза. — Той изважда от шкафа две чаши за вино, налива малко сироп от касис във всяка от тях и ги допълва с бяло вино. — Какво представлява приятелят му?
— Зак? Той е приятно, любезно и възпитано момче. Майка му също е чаровна.
— Как общуват момчетата?
— Знаеш какви са децата — винаги намират начин да се разберат. — Сара се прокашля, за да скрие неудобството си от невинната лъжа. Не иска да види изписаното върху лицето на Давид разочарование, след като му каже, че новият приятел на Сам говори английски.
— Да, така е. — Давид замълчава. — Всичко ще бъде наред, нали, Сара?
Сара взема чашата си и изчаква Давид да вземе своята. Чукват чашите и се гледат в очите, но тя не е в състояние да отговори на въпроса му. Все още не е сигурна, че всичко ще бъде наред. Отпива глътка от коктейла.
— Трудно е да се стигне до него. Много е трудно. Сякаш изкачваме висока планина, без да сме сигурни каква ще бъде гледката от върха ѝ.
— Какво искаш да кажеш?
— Той ще свикне с нас. Няма друг избор. Не знам обаче дали ще бъде в състояние да ни обикне.
Седемдесет и втора глава
Сам
Париж, 17 септември 1953 година
Едва успях да пъхна писмото в чекмеджето, когато те влязоха в стаята ми. Нямаше да разберат нищо, но щяха да видят, че е на английски, и щяха да се досетят на кого пиша.
Изваждам писмото от чекмеджето. Този път слагам една книга до него, в случай че изведнъж ми се наложи да го скрия. Чета го наум.
Скъпа мамо,
Обичам те. Липсваш ми много, толкова много, че изпитвам болка. Ти си най-добрата майка на света, а татко е най-добрият баща. Не ме интересува какво казват хората. Те не разбират. Мнимата майка и Мнимият баща са странни. Наричам го Брадатия мъж, защото има много неприятна остра брада. Ти и татко сте истинските ми родители и аз ще намеря начин да се върна у дома. Не се притеснявай. Иска ми се да бяхме стигнали до Мексико. Противно ми е да бъда тук. Обичам те.
Съсредоточавам се върху писането и внимавам да не вдигам писалката от листа, освен между отделните думи. Чудя се какво друго да ѝ пиша. Все още нямам план, но искам да знае, че няма да се откажа.