— Всичко ще се оправи, Сам. Всичко ще бъде наред.
Чувам отново тихо прокашляне и поглеждам над главата на Сам. Господин и госпожа Лафит са застанали пред нас, бледи като призраци, и ни наблюдават с насълзени очи. Виждам, че господин Лафит протяга ръка към съпругата си и тя заравя лице в извивката на рамото му. С другата си ръка той сочи към вратата в дъното на коридора. Влизам след тях във всекидневната заедно със Сам, който продължава да ме прегръща през кръста.
Господин Лафит настанява съпругата си на креслото и застава зад нея, положил ръка върху рамото ѝ.
— S’il vous plaît. — Той сочи към канапето.
Сам се сгушва в скута ми, макар че е прекалено голям, за да се събере в него.
— Мамо — изрича той, — може ли вече да се приберем у дома? — Целувам го по главата. — Моля те. Моля те. Ще бъда послушен, обещавам. Искам да се прибера у дома.
— Знам. Знам. — Целувам го отново.
Господин Лафит отново се прокашля.
— C’est très difficile pour nous.107
Поглеждам към него.
— Je suis désolée. Pardonnez nous.108
— Мамо! — изкрещява Сам и слага длани върху бузите ми. — Не говори на френски. — По лицето му се стичат сълзи. — Моля те, мамо!
— Всичко е наред, Сам. Аз съм… Няма да изчезна отново.
Сам не се е държал по този начин, откакто беше на пет години.
Господин Лафит хваща съпругата си за ръката, за да ѝ помогне да стане от креслото.
— Nous allons vous laisser.
Ще ни оставят насаме със Сам. Кимвам. Преди да разговарям с тях, искам да прекарам известно време с него.
Господин и госпожа Лафит излизат от стаята и аз чувам, че входната врата се отваря, а после се затваря.
— Излязоха от апартамента! — Сам обвива с ръце врата ми. — Може ли вече да тръгваме? Може ли? Може ли да се приберем у дома?
— Почакай, Сам, почакай, моля те.
Той отваря широко очи и черните им зеници се разширяват.
— Кога ще тръгнем? Кога?
— Трябва да говоря със… — Как би трябвало да ги нарека? — С господин и госпожа Лафит.
Сам сваля ръцете си от врата ми.
— Но ще се приберем у дома, нали? Обещаваш ли?
— Ще направя всичко възможно.
— Трябва да ми обещаеш! — Очите му отново се пълнят със сълзи.
Прокарвам ръце по мокрите му бузи.
— Обещавам.
Трябва да положа усилия да изпълня обещанието си.
След два часа, когато господин и госпожа Лафит се връщат, Сам спи със заровена в скута ми глава, изтощен от преживените емоции. Господин Лафит го вдига внимателно от канапето и аз вървя след него, докато го носи към стаята му. Той го слага на леглото и го завива толкова нежно, че сърцето ми замира. Остава за миг до леглото с поглед, вперен в Сам, а после се навежда и го целува по главата. Иска ми се да го прегърна и да се опитам да го утеша.
— Мамо — прошепва Сам.
Господин Лафит отстъпва назад и аз коленича до леглото и погалвам Сам по главата.
— Всичко е наред. Тук съм. — Наблюдавам го, докато отново се унася в сън.
Изправям се и виждам, че господин Лафит е излязъл от стаята. Сърцето ми се изпълва с вина, докато се връщам обратно във всекидневната. Сядам на креслото и свеждам поглед към краката си. Не съм в състояние да понеса тъгата в очите им. Госпожа Лафит ми подава една чаша, в която има кафе. Взирам се в нея, докато ѝ благодаря. Тя има невероятни зелени очи, които са същите като очите на Сам, но са по-светли. Очите на Сам стават зелени на определена светлина и в зависимост от настроението му. Веднъж един наш приятел ги нарече „котешки очи“.
— Искаме да отведете Самюел обратно в Америка — изрича господин Лафит.
Не очаквах да чуя това. Толкова директно. Толкова ясно.
— Но…
— На всички ни е много трудно. И най-вече на него.
— Прекалено късно е. — Гласът на госпожа Лафит е толкова тих, че едва го чувам. — Той вече не ни принадлежи.
Оставям чашата на масата и се изправям на крака. Без да се замисля, тръгвам към нея. Тя се премества настрани, за да ми направи място. Сядам на канапето и слагам ръка върху коляното ѝ.
— Моля ви да ни простите.
Госпожа Лафит слага ръката си върху моята.
— Прощаваме ви. Вие спасихте сина ни.
Безмълвните ѝ сълзи капят върху преплетените ни пръсти. Навеждам се към нея и я прегръщам с другата си ръка. Иска ми се да можех да погълна болката ѝ.
— Ще му помогна да научи френски. Той ще ви пише писма. Ще говорим за вас. Това не е краят. Моля ви, не си мислете, че всичко е приключило.