Самюел ги прегръща през раменете и тримата се изкачват по стълбището и влизат в апартамента. Сядат до масата в кухнята и Давид наблюдава как синът му се оглежда, сравнявайки детските си спомени с това, което вижда.
— Много се радвам, че дойдох — изрича Самюел на безупречен френски. — Имах известни колебания, но наистина се радвам, че го направих.
— Винаги съм знаела, че ще дойдеш. — Сара си избърсва очите. — Просто трябваше да изчакаме, докато станеш готов. — Тя протяга ръка и докосва бузата му, сякаш не може да повярва, че е истински.
— Това една от моите рисунки ли е? — пита Самюел, поглеждайки към стената.
Сара и Давид се обръщат към поставената в рамка рисунка.
— Да — отвръща Давид. — Обичаме да я гледаме и да си мислим за теб.
— Това е влакчето на ужасите в Санта Крус. То наистина изглежда така. — Самюел отново се усмихва с кривата си усмивка, а после изражението на лицето му става сериозно. — Искам да ви благодаря, че ме пуснахте да си отида. — Той поглежда към Давид, а след това към Сара. — Давам си сметка какво ви е коствало да го направите. Колко силно сте ме обичали.
— И все още те обичаме. — Сара се усмихва.
— Да, майка ти е права. Не престанахме да те обичаме, макар че не беше при нас.
— Аз също не ви забравих. — Самюел бърка във вътрешния джоб на сакото си изважда от него една малка дървена кутия.
Давид веднага я познава. Пресяга се, взема я от ръцете му, вдига кукичката и поглежда в нея. Изважда цветните камъчета и ги опипва с пръсти.
— Знаеш ли къде ги намерих? — Вдига очи към Самюел. — Намерих ги на земята в Аушвиц, докато копаехме. — Замълчава за миг и изтрива търкулналата се по бузата му сълза. — Това беше знак от господ. Бях сигурен, че след като съм попаднал на тази красота сред пръстта и чакъла, ще открия сина си.
— Трябва да ви кажа нещо. — Самюел разперва длан върху масата. Сара и Давид слагат дланите си в нея. Той ги стиска силно. — Давам си сметка колко много сте ме обичали, защото вече знам какво е да бъдеш родител. Имам дъщеря. Тя е на три месеца и е навън в колата заедно с майка си, която се казва Луси. Искате ли да се запознаете с тях?
— Дали искаме да се запознаем с тях? Разбира се! Значи са навън. — Давид вече е излязъл от кухнята.
Самюел продължава да говори, докато тримата слизат по стълбището.
— Не исках да ви го съобщя с писмо. Трябваше да дойда и да ви го кажа лично.
— Благодаря ти, Самюел. — Давид слага ръка на рамото му.
— Двамата с Луси още не сме се оженили — добавя Самюел. — Не можех да се оженя, без да ви кажа.
— Е, вече можеш да го направиш. — Сара се смее, преливаща от радост.
Луси е със златисторуса коса, която пада на вълни върху раменете ѝ, и с ясни сини очи. „Изглежда като типична американка — мисли си Сара, — като холивудска кинозвезда“.
Държейки бебето на ръце, младата майка се навежда, за да целуне Сара и Давид. Топлината на бебето изгаря пръстите на Сара, докато докосва вързопчето, без да поглежда към него. Предпочита да изживее този момент в уединението на апартамента им.
— Много се радвам да се запозная с вас — проговаря първа Луси. — Сам непрекъснато говори за френските си родители.
Сара не бърза да ѝ отговори. Тя се взира в очите на младата жена, облекчена от факта, че те излъчват топлина.
— Френският ви е отличен — отбелязва Давид.
— Така и трябва да бъде — отвръща Луси. — Сам не ви ли каза? Аз съм наполовина французойка.
— Коя от двете ви половини е френска? — пита я Давид.
— По-добрата. — Луси се смее. — Майка ми е французойка, а баща ми е американец. Запознали се след края на войната. Но аз никога не съм живяла във Франция. Израснала съм в Сан Франциско.
— Хайде да влизаме. — Давид обгръща с ръка раменете на Сара и насочва малката им група към сградата.
Бебето не се събужда, докато се изкачват по стълбището. Влизат в кухнята и сядат около масата. Давид се настанява до Луси и се навежда, за да погали бебето по бузата.
— Тя има същите дълги мигли като Самюел.
Сара, която е седнала от другата страна на Луси, най-после е готова да погледне към внучката си. Сърцето ѝ се разтуптява, докато се взира в дългите, извити нагоре мигли на бебето и в тъмната му, мека като коприна коса. Целува го по челото.
— Не осъзнавах… — изрича Самюел и си прочиства гърлото. — Не знаех нищо за това, през което бяхте преминали. Не бях в състояние да ви разбера и не се вслушвах в думите ви.
Сара и Давид вдигат очи от бебето.