— Знаете ли, че Марк е заминал? — Агнес ме погледна с ъгълчето на окото си, смучейки пръчицата, която беше пъхнала в устата си.
— Но той е католик. — Сърцето ми се разтуптя. Не беше възможно да са го отвели.
— Не, глупачке. Присъединил се е към маките26.
— О, не!
— Не дойде ли да се сбогува с теб?
Харесвах Марк и този факт беше известен на Агнес. Поклатих глава. Двете ме погледнаха жално.
— Не се притеснявай — изрече Матилд. — Той не се сбогува с никого. Разбрахме случайно за това. Мама е чакала заедно с майка му на опашка за храна. Майка му, естествено, била много разстроена. Boches ще убият маките, ако ги открият.
Чудех се как е възможно да говори толкова безгрижно за подобни неща.
— Е, поне той прави нещо. — Замълчах, опитвайки се да си събера мислите. — Вие не искате ли да направите нещо? — Погледнах към едната, а после към другата, но те се взираха в мен с безизразни погледи.
— Прекалено опасно е — изрече най-накрая Агнес. — Нямам намерение да избягам в планината и да се присъединя към маките. Те живеят като диваци и спят на открито. Можете ли да си представите?
— Но поне се опитват, нали? Правят каквото могат. — Исках да ги защитя.
— Според мен са много смели — отбеляза Матилд. — Аз не съм в състояние да го направя. А и те не биха имали никаква полза от мен. Ще издам всичките им тайни в момента, в който ме арестуват. — Тя потрепери. — Boches вършат ужасни неща с тях, след като ги хванат.
— Представям си как бих се чувствала, ако ми се наложи да предам някакво тайно съобщение — изрече тихо Агнес. — Нервите ми ще бъдат опънати до скъсване.
Поех си дълбоко въздух.
— И моите. Но не бих имала нищо против да се опитам да го направя.
— Чула ли си нещо за Жак? — попита Агнес, сменяйки темата.
Жак изчезна през една нощ миналия месец. Бяха го изключили от Сорбоната заради еврейските му корени и Матилд му предаваше бележки от състудентите му, но последния път, когато е трябвало да се срещнат, той не се появил. Впоследствие разбрахме, че е бил арестуван и е бил откаран в Дранси.
— Съжалявам, че не му предложих да дойде да живее у нас — изрече приглушено Матилд.
— Щеше да бъде прекалено опасно. — Агнес се пресегна и докосна Матилд по рамото. — Ако го бяха открили в дома ви, щяха да ви отведат заедно с него.
— Надявам се, че ще продължаваме да бъдем приятели, след като се върне. — Гласът на Матилд пресекна и тъгата ѝ беше разбираема за мен.
Колко пъти бяхме наблюдавали равнодушно, докато отвеждаха съседите ни в неизвестна посока? Чувствахме се като съучастници, макар че никога не го изричахме на глас. В крайна сметка какво можехме да направим?
— Чухте ли за мъжа, който застрелял един нацист в Прентан? — Агнес отново смени темата. Тя винаги научаваше първа новините вероятно защото работеше в една хлебарница. Хората разговаряха помежду си, докато чакаха с часове на опашка за хляб. Двете с Матилд погледнахме към нея в очакване да продължи. — Да, посред бял ден — в онзи магазин на партера, където продават чанти. — Тя изчака, за да ни даде възможност да проумеем думите ѝ. — Давал си е сметка, че ще го заловят и ще го убият, но въпреки това го е извършил. — Тя замълча. — Постъпил е смело, нали?
— Boches убиват френските пленници за отмъщение — изрече Матилд. — Смятате ли, че си е струвало? — Тя стана от канапето. — Аз не съм сигурна.
Замислих се за момент.
— Според мен това просто кара Boches да се държат още по-лошо с нас.
— Съгласна съм с теб. — Матилд ме погледна. — Няма да спечелим войната, като убиваме безразборно Boches. — Тя отново седна на канапето.
— Чух, че Дьо Гол се опитвал да сформира армия заедно с англичаните — прошепна Агнес. — Един ден те ще дойдат и ще ни помогнат да победим Boches.
— Трябва да бъдем готови за тях, когато пристигнат. — Искаше ми се да можех да направя нещо.
— Трябва да бъдем готови? — Агнес се изсмя. — Аз със сигурност ще бъда готова. Ще бъда напълно готова! Ако дойдат, ще ги разцелувам.
26
Маки (фр.